Свобода Бъчварова - Земя за прицел

Акционер (фр.) — физическо или юридическо лице, притежател на акции в акционерно дружество.

Акционерно дружество — сдружение от лица, притежаващо основен капитал, разделен на акции, с които отделните съдружници участват и до които е ограничена тяхната отговорност, без да имат право да управляват и без лична отговорност за задълженията на дружеството.

Акция (фр.) — ценна книга, удостоверяваща размера на дяловото участие и правата и задълженията на акционера в акционерното дружество.

Рантие (фр.) — човек, който живее наготово от рента, т.е. определен доход от капитал, имот или земя, който не изисква от получателите да се занимават с някакво предприятие.

Трезор (фр.) — 1. Съкровище, хазна. 2. Оборудвано и съответно защитено помещение в банките, служещо за съхранение на ценности, благородни метали, резервни парични наличности, запаси от чуждестранна валута.

Oeuil de beuf.

Камердинер (нем.) — слуга, обслужващ дадено лице в богат дом.

Юнион-клуб — известно столично заведение, което започва да функционира в края на миналия и началото на нашия век, определено за посетители от висшето софийско общество. Достъпът до него е бил труден. Членуването в него изисквало кандидатът да бъде представен от двама „кръстници“ и подложен на гласуване. По замисъл е бил учреден от елитни български политици и чужди дипломати за съединително звено помежду им, откъдето произлиза името му Юнион-клуб, т.е. клуб на единението (фр. дума).

Условие, без което не може (лат.).

Кае Лискънс и сие.

Батиньол.

Концесия (фр.) — договор, по силата на който една държава предоставя на определено предприятие или на друга държава правото да експлоатира подземни богатства, да развива промишлена дейност в даден отрасъл, да извършва търговска дейност и услуги, да експлоатира железници, самолети, морски съдове, да събира шосейни такси и др.

Дивиденти (лат.) — част от печалбата на акционерно дружество, която се разпределя периодически, между собствениците на акции.

Ваше Превъзходителство.

Илинденско въстание — Избухва на 2 август 1903 г., но в редица райони започва преди определената дата. Трае три месеца. Това е най-голямото въстание на Балканския полуостров. В 239 сражения са участвали 26500 въстаници и четници и над 350-хилядна турска войска и башибозук. То е връхна точка на национално освободителното движение на българите в Македония и Одринско срещу турското робство и второ поред след Разложко-Кресненското въстание в 1878 г. срещу несправедливите решения на Берлинския договор, който остави изконни български земи с преобладаващо българско население в пределите на турската империя. Така се създава по вина на великите европейски сили македонският въпрос. Но населението не се примирява. По примера на българските възрожденски революционери в 1893 г. възниква Вътрешната македоно-одринска революционна организация, която започва създаването на революционна мрежа в поробена Македония и Тракия. Важно място в нейната структура заема четнишкият институт. Христо Матов пише: „Терорист или друг някой е подозрян и подгонен и трябва да се скрие, да забегне. Забягналите се намножиха. Да се препращат зад граница, в България например, значеше да се лиши и да се лишава Организацията от своите колко-годе калени сили… Не. Нека живеят вътре тайно и на групи, с пушки на рамо, такива каквито Организацията искаше да види на бойното поле. И заживяха живот нелегален. Така се зародиха четите.“ Именно македонската революционна организация ръководи Илинденското въстание. Макар и жестоко потушено, тя продължава да живее и да се бори за освобождението на Македония. Организацията просъществува до военния преврат в България на 19 май 1934 г., след което бива разтурена.

Развитието на македонското революционно движение е много преплетено, кърваво и трагично. То се разделя на две основни крила — централисти и върховисти. Първите са за самостоятелна и независима македонска република, която допълнително да се присъедини към България. Вторите са за прякото присъединяване на Македония към България. Двете крила започват, особено след Илинденското въстание, братоубийствена война помежду си. В различните периоди на своята история отделни представители на движението, отделните му крила нерядко са манипулирани от българската буржоазномонархическа върхушка с користни класови замисли. Но национално освободителните цели и усилия на българите в поробените земи винаги са срещали гореща подкрепа от българския народ и неговата патриотична интелигенция. Достатъчно е да споменем името на поета Яворов или на Кръстьо Асенов от Сливен, войвода в Македония, племенник на Хаджи Димитър.