Свобода Бъчварова - Земя за прицел

Вътрешната македонска революционна организация (чиито представители са някои от героите на романа) в отделни моменти е упражнявала при крайна необходимост тактиката на терор. Тогава тази дейност няма такъв отрицателен резонанс и значение, както по-късно и особено вече в наши дни, защото е била свързана с благородни революционни цели. В създаването на революционната мрежа и подготовката на въстанието организацията се нуждае постоянно от пари за закупуване на оръжие и боеприпаси. Резултат на това са например т.нар. афери с отвличането за паричен откуп на Назлъм бей и на американската мисионерка мис Стоун. Някои буйни патриоти извършват терористични актове самостоятелно и независимо от организацията, какъвто е случаят с т.нар. солунски съзаклятници.

Динамитни атентати продължават и през всичките години след Илинденско-Преображенското въстание (вж. „Борбите в Македония и Одринско 1878–1912 г. Спомени“. Изд. „Български писател“, 1981). Целта е била да се покаже революционната непримиримост на организацията с турското робство, да се внесе смут и хаос в турската администрация и се настърви населението за борба.

След Първата световна война, когато настъпва ново, остро социално-класово и политическо разслоение в страната, когато коренно се променят условията за борба на македонското революционно движение, особено в окупираните вече от Сърбия и Гърция земи, националистическата върхушка на организацията се свързва с Военната лига и фашизираните елементи (вж. Палешутски, Костадин. „Вътрешната македонска революционна организация 1918–1924 г.“, Благоевград, 1983), терористическите акции изгубват своето революционно предназначение и се израждат в брутално насилие. Примери за това са завземането и кланетата в Неврокоп и Кюстендил, атентатът срещу Александър Стамболийски в Народния театър, убийството на Александър Димитров — министър на вътрешните работи в земеделското правителство, и още много други.

Опитът на македонското революционно движение в това отношение е много показателен и поучителен, защото сочи, че систематическото нарушение на равновесието между целта и средствата за постигането и води до израждане и погубване на благородния революционен смисъл.

Тесният социалист Марат Брезов в настоящия роман остро и принципиално осъжда терористическата тактика. За него и неговата партия освобождението на Македония „е дело на целия народ и може да се проведе само от революционна организация, дисциплинирани членове и революционни комитети“, но цялостното решение на македонския въпрос той вижда единствено в бъдещата Балканска федерация. „Нима тия наши дългокоси терористи — пита той младия Скарлатов — могат да повлияят върху хода на историята без Маркс и Енгелс?!“

Таверна (ит.) — механа, пивница.

Експроприация (лат.) — принудително изземване, отчуждаване на частен имот.

Теслимя (теслемя) (ар.-тур.) — предавам.

Захариас (Захарос), Базил (1842–1936) — роден в Турция. Крупен международен търговец на оръжие, свързан със световните фирми „Норденфелд“, „Максим“ и „Викерс“. Получава титлата баронет, става сър Базил, награден е с най-големите ордени на Британската империя и на Франция.

В неговия образ се разкрива нещо много характерно в дейността на международния капитал от XIX и XX в., актуално и до днес: използването на всички средства, включително и съблазънта от тайнствената практика на черното магьосничество и на разните мистически секти. Чрез тях той прониква до най-висшите сфери на буржоазното общество и монархическите дворове с най-различни цели — разузнавателни, печелене на влияния, въздействие върху мисленето на определени хора и т.н. Показателна в тази насока е ролята на Распутин в семейството на последните Романови в Русия. Но най-силно, с най-много резултати в това отношение е масонството (франкмасонството). То получава името си от средновековните зидарски цехове. На френски значи свободен зидар. Възниква в Англия в началото на XVIII в. като религиозно етическо учение, което се противопоставя на феодалното самодържавие и официалната църква, като увлича много просветени хора. Достатъчно е да си спомним страниците във „Война и мир“, където Толстой описва посещението на граф Пиер Безухов в една масонска ложа. Много са видните личности сред световното масонство — Фридрих II, Фридрих III, английските крале Едуард VII и Едуард VIII, Джордж Вашингтон, Франклин, Чърчил, Волтер, Гьоте, Кант, Моцарт и др. В България: княз Александър Батенберг, министрите Константин Стоилов, Александър Цанков, Богдан Филов, Димо Казасов, дипломатът Симеон Радев, проф. Александър Балан, проф. Михаил Арнаудов, банкерът Атанас Буров, писателите Михалаки Георгиев, Константин Величков, генерал Ал. Протогеров, солунският атентатор Павел Шатев и още много други — от всички професии, от всички поприща.