Свобода Бъчварова - Земя за прицел

Главният герой на романа, старият Скарлатов, нарича така Христовия апостол Павел, тъй като преди той е бил върл гонител на християните.

Щраус, Давид Фридрих (1808–1874) — немски философ — младохегелианец, от Тюбингенската школа. В съчинението си „Животът на Исус, критически преработен“ отрича историческата достоверност на евангелските предания, третирайки ги като митове, породени от духовната „субстанция“ на епохата. Самия Христос разглежда като историческа личност, откъсвайки го от „вечната“ идея за богочовечеството — основа на християнската вяра.

Бауер, Бруно (1809–1882) — немски философ — младохегелианец. Упражнява още по-радикална критика на евангелията от тази на Щраус.

Ренан, Жозеф Ернст (1823–1892) — френски писател, историк и филолог-изтоковед. В своите осем тома „История на произхода на християнството“ той се придържа към изводите на Тюбингенската школа. В първия си том („Животът на Исус“) той изобразява Христос не като божество, а като идеализиран човек, с което навлича върху себе си нападките на католическата църква.

— Младохегелианството възниква в 30-те — 40-те години на XIX век, в споровете по религиозните въпроси вътре в хегелианската идеалистическа философия /по името на нейния създател Хегел — един от най-големите немски философи/ — се оформят няколко течения. Така наречените десни хегелианци разглеждат хегеловата философска система като разумна форма на богословието, докато опозиционното ляво течение — така нареченото младохегелианство — се противопоставя на хегеловия всемирен дух в полза на субективния фактор в историята т.е. — личността.

Кант, Емануил (1724–1804) — един от най-големите немски философи, който се опитва, според характеристиката на Ленин, да примири материализма с идеализма. Философията му е компромис между тях.

И четиримата философи са оказали голямо влияние върху мисленето на образованите хора на Европа по това време и са изиграли немалка роля за олевяването и атеизирането на европейската критично мислеща и демократична интелигенция.

Естествено е влиянието на тия философи и върху ума на героя на романа — стария Скарлатов — един от начетените строители на буржоазна България не от заквасата на бай Ганьо, а от по-цивилизованата, европейска капиталистическа закваска. Това, разбира се, не му пречи да проявява класова безпощадност, когато се отнася до личните му интереси. В своя философски антирелигиозен монолог той проследява собствения си противоречив интелектуален път, свързан с духовното наследие по неговите земи. А то представлява една невероятна смесица от езичество, фолклор, ереси и православие, от Орфей през Сатанаил до църквата, за да отхвърли накрая с възмущение мистическата космогония на християнството, в която човекът представлява, по думите на героя, едно невинно опитно зайче във вселенската битка между бога и дявола. И като я отхвърля, той се мъчи трезво, материалистически да намери за себе си философска опора. В този монолог и по-нататък в образа на героя се описва сложната му същност, липсата на единство между философия и морал, между морал и действия до техния пълен разрив: „Той смело вършеше всички възможни грехове без особен страх от последствията. Когато се налага да печели пари, не се спираше пред никакви морални терзания… Цялата тая борба, която се извършваше в него, не го промени. Не стана нито по-добър, нито по-лош. Не промени и начина на работата си, и начина на живот. Не стана по никой начин по-добродетелен, но стана по-умен.“

Оферта (лат. — предложен) — предложение от търговец за доставка на стоки или от предприемач за извършване на определена работа, като се посочва цената, времето за доставки и др.; предложение за договор.

Орнитолог (спец.) — учен, специалист по орнитология (гр. — наука за птиците).

Суфльор (фр.) — театрален работник, който, скрит от публиката, подсказва на актьорите по време на представление текста на ролята им.

Делкасе, Теофил (1852–1923) — френски държавник. От 1898 до 1905 г. е министър на външните работи, а в 1914 г. — министър в правителството на националната отбрана.

Кауфман, Паул — фирмен представител, установил се в България след 1878 г. отначало като пратеник на британски фирми, а от 1885 г. като защитник на интересите на военнометалургичния концерн на фамилията Круп в Германия.