Героят в настоящия роман Михаил Матов, който участва в Сръбско-българската война в 1885 г. и е ранен, който се бие в Илинденското въстание и по-нататък всячески се мъчи да помага на македонската кауза, изразява родолюбивите настроения на напредничавата част от населението в освободеното му отечество. В няколко епизода на романа, касаещи борбата на поробеното население в Македония и Одринско срещу турското робство, макар и да са дадени различни гледни точки за тактиката на тая борба, произтичащи от реалната картина на революционното движение и неговата организация, всички герои в тези епизоди на романа изхождат от български патриотични позиции и от естествената презумпция за българския произход и националноосвободителен характер на движението.
И така, господине?
Конфронтация (фр.) — съпоставяне, противопоставяне.
Бускѐ, Жорж — французин, делегат на Банк дьо Пари и де Пей Ба. Бивш държавен съветник, генерален директор на митниците, служител на френското министерство на финансите. В 1902 г. пристига в България. Получава дипломатическа инвеститура, т.е. ползва се с правата и закрилата на дипломатите в чужбина. Третиран е у нас като представител на Франция. Провежда финансов контрол над България до 1912 г., след което се завръща във Франция.
Династия (гр.) — поредица от монарси от един и същ род, сменяващи се по наследствена линия (напр. династията на Бурбоните, на Романовите, на Кобургите).
Нацяло.
Аллах керим (ар.-тур.) — каквото господ даде, добър е господ.
Пезевенк (перс.) — сводник.
Комисионно (фр.) — 1. Право на възнаграждение за посредническа услуга в търговията. 2. Възнаграждение за търговско посредничество, често процент върху сумата.
Постулат (лат.) — предпоставка, допускане, твърдение, приемано без доказателства и в същото време невъзможно да бъде оборено.
Орфей — митически герой на древна Тракия. Според гръцката митология той е син на тракийския речен бог Багра (вариант: Аполон) и на музата Калиопа. Вълшебен музикант и певец, който с изкуството си покорявал не само хората, но и боговете и природата.
Манихейска (от собств.) — манихейство, манихеизъм. Християнска ерес от ранното средновековие, чиито философски принципи възражда и обогатява по-късно богомилството. Неин създател е персиецът Манес — III в. сл.н.е., който оформя своята дуалистическа религиозна система, като се старае да обедини християнството с източното езичество. Той утвърждава съществуването на два вечни божествени принципа — този на светлината и този на сатаната, които са във вечна борба. Човечеството, създадено от злия принцип, не може да се освободи духовно и нравствено от греха, освен чрез истинското знание, пращано от светия дух, въплътен в случая в самия Манес. Последователите на манихейството са се разделяли на послушници и на съвършени.
Луцифер (лат.) — буквално: „носител на светлина“. 1. Едно от предишните имена на планетата Венера, Утринна звезда. 2. В християнството — Сатана, господар на ада.
Апокалипсис (гр.) — буквално: „откровение“. Последната глава на Новия завет (втората част от християнската библия). Според християнските теолози апокалипсисът е написан от апостол Йоан и в него той прозрял бедите, които ще постигнат човечеството за неговата греховност, и края на света.
Йоан — един от 12-те апостоли на Христа, най-младият и любим ученик, който според новия завет единствен е присъствал на Голгота, където Исус е бил разпънат на кръст.
Кабала (евр.) — предание, тайно учение. 1. Еврейско мистическо религиозно учение, което си служи с тайнствено тълкуване на букви и цифри. 2. (прен.) — Нещо неразбираемо, загадъчно.
Халдейство — от Халдея, древноизточна страна отпреди 3000 г. до н. ера около реките Тигър и Ефрат, със столица Вавилон. Около 1050 година до н.е. завладяна от асирийците. Думата се отъждествява често с тайните мистически учения на тая страна, наследени от Египет.
Стефан — един от първите християнски мъченици, чиято смърт е описана в Деянията на апостолите в Новия завет на Библията.
Ренегат (лат. — отричам) — човек, който изменя на своите убеждения и преминава към бившите си противници; отстъпник, изменник, предател.
Читать дальше