Свобода Бъчварова: Земя за прицел (Наследникът)

Сарданапал — легендарна личност, асирийски цар от XI в. пр.н.е., последният потомък на прочутата Семирамида. Оставил е славата на развратен и разглезен принц, който в момента на пленяването си от завоевателя Арбацес подпалил двореца си и изгорял със съкровищата, жените и евнусите си. Писателите от времето на Александър Македонски свидетелствуват, че била издигната статуя върху гроба на Сарданапал, представляваща полупиян танцувач, носеща надпис, съчинен някога от самия Сарданапал: „Пътнико, яж, пий, забавлявай се! Всичко друго е едно нищо!“

Популярен стих от Пушкин — Б.р.

Людовик XIV (1638–1715) — френски крал от династията на Бурбоните. При неговото царуване абсолютната власт във Франция стига своя пълен разцвет. Наричали го краля-слънце. На Людовик XIV принадлежи знаменитата фраза: „Държавата — това съм аз!“ Води непрекъснати войни, разходите по които разоряват страната.

Макиавели, Николо (1469–1527) — италиански политически мислител, историк и писател, идеолог на зараждащата се буржоазия. Бори се против феодалната аристокрация и папството. Автор на исторически съчинения, военни трактати и комедии. В политическия трактат „Князът“ сочи необходимостта от силна, неограничена монархическа власт за постигане на обединението на Италия с всякакви средства — насилие, лукавство, вероломство и т.н. (политика, наречена по-късно „макиавелизъм“). Исторически съчинения: „Разсъждения върху първите десет книги на Тит Ливий“, „Флорентински истории“. Комедии: „Мандрагора“, „Клизия“, „Девойката от Андрос“.

Малинов, Александър Павлов (1867–1938) — български буржоазен политически и държавен деец, юрист. От 1902 е ръководител на Демократическата партия. Министър-председател (16 януари 1908 до 16 март 1911; 21 юни — 28 ноември 1918 и 29 юни — 12 октомври 1931). От 15 октомври 1931 г. до 19 май 1934 г. е председател на 23-то Обикновено Народно събрание.

балотирам (фр.) — решаване на въпрос за избирането на някого чрез гласоподаване; изобщо решаване на нещо чрез гласуване.

униати (лат.) — православни, които признават папата за глава на черквата, привърженици на уния (съюз, обединение) с католическата черква.

Гешов, Иван Евстатиев (1849–1924) — български буржоазен политически деец и публицист, действителен член на Българското книжовно дружество 1884 (от 1915 БАН) и негов председател (1898–1924). Завършил е Лондонския университет. От 1901 г. възглавява Народната партия, а от 1920 — Обединената народнопргресивна партия. Министър-председател на коалиционното правителство на Народната и Прогресивнолиберална партия (1911–1913 г.). След 9 юни 1923 г. преминава в Демократическия сговор. Съчинения: „Думи и дела“, „След двете катастрофи“, „Спомени и студии“.

Бисмарк, Ото фон , княз (1815–1898) — пруско-германски държавен деец. Като министър-председател и министър на външните работи на Прусия постигнал обединение на Германия „от горе“, опирайки се на юнкерството и пруската армия. През 1871 — 90 е райхсканцлер на Германската империя. Води борби с антипруската сепаратистка опозиция и с работническото движение („Изключителният закон срещу социалистите“). Създал Австро-германския съюз и подкрепил Австро-Унгария на Берлинския конгрес 1878 година за унищожение на Сан-Стефанския мирен договор.

борса (лат.) — 1. В средните векове фонд и общежитие на бедни студенти. 2. Учреждение в капиталистическите страни, представляващо пазар на ценни книжа и на масови заменими стоки без тяхното предявяване. Борсите водят регистрация на сделките, на борсите се установяват курсовете на ценните книжа и акции, фиксират се цени на стоките и се съставят сведения за курсовете на котирането; особеност на борсовата работа е неудържимата хазартна спекулация. 3. Борса на труда — учреждение, което регистрира безработните и посредничи за намиране на работа.

Котиране (фр.) — установяване борсовата цена на ценни книжа или стоки в борсата, както и установяване курса на валутата.

Поанкаре, Раймонд (1860–1934) — френски политик и държавен деец, член на Френската академия. Министър-председател (1912–13, 1922–24, 1926–29), президент на Френската република, (1912–20). Дейно участвува в разпалването на Първата световна война. Един от главните организатори на империалистическата интервенция срещу Съветска Русия.