Свобода Бъчварова: Земя за прицел (Наследникът)

— Ела близо до мен… — прошепна баща му.

Борис се стресна и премести стола си до главата му, за да го чува по-добре.

— Ще умра на разсъмване… — шепнеше старецът. — Няма да давате съобщение в пресата, докато не ме погребете!… Цял живот живях между свине и не искам те да ме изпратят в гроба… Затова погребете ме още утре! Погребете ме, когато припада нощта и всичко заспива. Искам да заспя и аз заедно със земята… Ела… наведи се…

Борис наведе главата си. Старият банкер сложи костеливата си немощна ръка на главата му.

— Аз те благославям… Нека и бог те благослови!…

Младият Борис Скарлатов беше заспал на стола, когато навън почна да светлее. Стресна се. В одаята бе тихо. Услуша се. Не чуваше хриптящото дишане. Стана от стола. Банкерът лежеше по гръб с глава, повдигната от възглавниците. Едната му ръка с пръстена и ониксовия печат бе отпусната към пода. Той гледаше лицето му. То бе спокойно. Очите му бяха полуотворени, като дясното, кривогледото — леко примижало. Стори му се, че старецът му се усмихва по своя си насмешлив начин. Но когато затвори клепките му, изразът се промени. Имаше някакво учудване в него, спокойствие, примесено с радост, сякаш казваше: Я виж, та това ли било!…

Погребението извършиха същия ден привечер. Банкерът бе приготвил предварително всичко. Дъбовият сандък, обкован с орнаменти от позлатен бронз, бе отдавна поръчан и доставен от Виена. А каменният саркофаг, в който щеше да бъде положен сандъкът, стоеше от години в гробницата. Беше го купил на безценица от иманяри — един древен, римски саркофаг.

Слънцето се бе вече скрило зад високите планински върхове. На хълма освен бялата черква и гробницата-параклис нямаше други постройки. Земята бе пожълтяла от падналите есенни листа. Цялото село се бе събрало на хълма — жените с черни забрадки, мъжете в своите празнични дрехи. Децата бяха тихи. Камбаната бавно отмерваше звъна, който се носеше по цялата долина. Припадаше мракът. От черковната порта се чуваше пеенето. Там извършваха опелото. После начело с младия Борис Скарлатов и бай Никола мъжете понесоха ковчега. Излязоха на двора. Множеството сведе глави. Всички държаха запалени свещи. Няколко млади селяни запалиха факли. И с факлите напред понесоха ковчега. Спряха пред каменната гробница с желязна врата. Беше куполообразна с железен кръст отгоре. Бай Никола освободи мястото си, което зае син му Спас. С голям ключ отвори желязната врата на гробницата. Над нея пишеше: „Смъртта е вечен сън“. Със скърцане желязната врата се разтвори. Влязоха в гробницата. Тук бяха каменните саркофази на няколко мъже от Скарлатови. Зееше отворен старинният саркофаг от древността. Поставиха сандъка вътре под светлината на факлите. Няколко мъже с мъка вдигнаха и захлупиха тежката му плоча. Всички излязоха. Борис застана сам пред саркофага. Последен го напусна той. Бай Никола му подаде ключа. Заключи гробницата. Народът безмълвно стоеше и го гледаше очаквателно. Всички още стояха със запалени свещи и факли. Борис разбра, че трябва да каже нещо на събраните селяни, и каза:

— Това, което беше баща ми за вас, ще бъда и аз! Гледайте си мирно и спокойно работата, нивите, челядта и добитъка!… Аз никога няма да ви оставя!

С тия думи сякаш младият Борис Скарлатов, който даже и пред баща си не обеща да поеме делото му, тук, пред селяните, след дълга борба в себе си, реши да поеме кръста на Банката.

На другата сутрин, когато жените дойдоха при гробницата, пред желязната врата, долу върху падналите листа, те завариха трупа на кученцето Баязид. Как беше дошло тук чак от София, преминало огромно разстояние това малко кученце с къси крачета, никой не можа да обясни.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5998

Издание

Свобода Бъчварова. Земя за прицел. Книга втора. Наследникът

Българска. Първо издание

Издателство на БЗНС, София, 1985

Рецензенти: Цветана Тодорова, проф. Тончо Жечев

Редактор: Нели Чилингирова

Художник: Петя Генова

Художник-редактор: Зоя Ботева

Технически редактор: Васил Стойнов

Коректори: Мария Начева, Лидия Ангелова

Код №29-95362 / 5605–217–85

Първо издание. Българска.

Издателски №25/1985 г.

Дадена за набор на 17 януари 1985 г.

Подписана за печат на 9 август 1985 г.

Излязла от печат м. септември 1985 г.

Формат 84 х 108/32.

Изд. коли 13,86.

УИК 12,47.

Печатни коли 16,50.

Тираж брошура 30000

Цена брошура 1,32 лв.

Тираж твърда подвързия 6000