Свобода Бъчварова: Земя за прицел (Наследникът)

А когато превалиха билото на планината и видя нататък върховете, стигащи до хоризонта, си каза, че зад него може би бе някъде Егейско море, откъдето той идваше осакатен… Борис сам спря двуколката и гледа дълго и жадно като човек, забравил, че на света освен хората, има и нещо, което е било преди тях… Че светът е една градина, която може би е дадена на човека не просто така, за да изживее своя кратък живот добре. И вместо да осъзнае това, човек мисли, че е господар на тази градина. Но ето идва стопанинът, Смъртта, и казва: „Махни се оттук!“ И тогава човек с огорчение и чувство за неправда напуска градината, напуска света, за да дойдат други като него, на негово място, и да мислят и живеят по същия начин…

След билото склонът започна да се спуща. Планинският път отново се виеше. Все по-често се срещаха селяни. Връщаха се от работа с натоварено магаре или каруца, теглена от волове, или просто с наръч съчки на раменете. А после, зад последните дървета, се показаха белите къщи на селцето, чисто, сякаш измито, грейнало от слънчевите лъчи… Камбанен звън долиташе от малката белосана църквичка, кацнала сама на един висок хълм и край нея гробница-параклис. „Мир на света и благоволение между човеците!“ — сети се несъзнателно Борис за евангелския коледен химн.

Двуколката мина по тесните стръмни улички с двуетажни къщи. Колелата тропаха по калдъръма, докато стигнат до голямата къща на три ката — древна, направена за вечни времена от камък и дърво, с извити форми, строена и достроявана в старо турско време, където са се раждали и умирали Скарлатови. Двуколката влезе през сводестата порта в двора, целия в калдъръм като в манастир, с голяма мраморна чешма и корито за водопой на животни. Посрещна ги стрина Донка и една млада жена с руса коса, кръгло лице и зачервени бузи, облечена в селски дрехи. Зад една от вратите си подаваха главите две дечица, също руси, съвсем малки — момченце и момиченце, облечени с дълги бели ризки. Борис с мъка слезе от двуколката.

Донка го прегърна и заплака.

— Сине, сине, какво ни е дошло на главата…

Младата жена му пое и целуна ръка, после дойде ред на двете дечица. От плевнята излезе едно съвсем младо момче. То също се наведе и целуна ръка на Борис.

— Това е моят последен изтърсак, син ми Спас… — каза гордо бай Никола. — Обичай го и не го забравяй! А това са внуците ми и снаха ми Неда.

Борис трудно изкачи стръмното дървено стълбище. Одаята на третия кат бе огромна — типична чорбаджийска, селска одая, с огнище, в което гореше огън, с лъснати бакърени съдове над огнището, с голям мангал в средата, излъскан до блясък, с миндери покрай стените и с малки дървени столчета. Но дебелият персийски килим, огромната газена лампа, спущаща се от тавана, целият в дърворезба, гравюрите и маслените портрети, наредени в дълга редица на едната стена, цялата облицована в дърво, малкото бюро с елегантните крачета — стил Людвик XVI — показваха, че все пак и тук Европа е проникнала. Пред цялата одая имаше голям обширен чардак с колони от дърво.

На един люлеещ се стол със завити крака върху меча кожа седеше старият Скарлатов. Главата му бе високо вдигната от шарени възглавници. Лицето му бе съвсем слабо и бледо, кожата прилепена върху костите. Както винаги бе облечен спретнато и изискано. На коленете си държеше бастуна със златната глава на орел. Когато заговори, гласът му бе тих и хрипкав. Произнасяше думите бавно, като често си поемаше дъх и гърдите му свиреха.

— Бе мъртъв и оживя, изгубен бе и се намери…

Борис беше потресен от вида му и недоумяваше какво му приказва.

— Това е заключението на прочутата Исусова притча за блудния син… Снощи я четох. Едно от най-трогателните места в Евангелието. А какъв дълбок смисъл…

Борис механически стисна протегнатата му ръка. Пръстите бяха студени. Старият банкер го погледна по типичния си насмешлив начин, като притвори кривогледото си око.

— Войната направи ли те по-умен?

— Не знам…

— Когато довели победения Баязид в шатъра на Тамерлан 49 49 Тамерлан (Тимур Куцият) (1336–1405) — татарски завоевател, далечен родственик на Чингис хан. Царуването му минава в дълги войни срещу Афганистан, Русия, Египет и др. Умира по време на поход срещу Китай. Той е вторият след Чингис хан основател на Монголската империя. и всички очаквали, че ще му отреже главата, Баязид не се смутил, а се усмихнал и рекъл: На тебе ли, куция, и на мене ли, едноокия, се падна да оправяме света?! Тамерлан се засмял, станал и го прегърнал. Такава е и нашата работа с тебе…