Ерих Кестнер - Презгранично пътуване. Изчезналата миниатюра

— Наистина ли? — запита Кюлц. — Е, в такъв случай честитя ти от все сърце, детето ми! Отдавна не съм бил кум.

И при все, че не е обичайно да се приемат честитки за това, че ще те хвърлят надолу по стълбите, Ирене Трюбнер сведе хубавата си глава и каза:

— Много благодаря, господа!

Един от прислужниците съобщи, че колата на господин Щайнхьовел е пристигнала.

Тръгнаха.

Колекционерът спря месаря и му подаде една дървена кутийка.

— Замалко щях да забравя! Ще ми позволите ли да ви подаря още веднъж, и сега вече завинаги, копието от Холбайн, което отдавна ви принадлежи?

Кюлц стисна ръката му и пъхна кутийката в джоба си.

— Това ще ми остане траен спомен. А пък на моята Емилия ще купя един шоколад.

Стаята остана празна най-много за половин минута. След това Ирене Трюбнер се върна, вдигна телефонната слушалка и поиска да я свържат с директора Зайлер.

— Ало!

Гласът му прозвуча груб и пресипнал.

Тя не отговори, а само сви устни.

— Ало! — извика сърдито той. — Дявол да го вземе! Кой е насреща?

— Ирене — каза тихо тя. — Искате ли да се сдобрим!

Господин Щайнхьовел беше седнал в колата си.

— Къде е секретарката ми? — запита той.

Руди Щруве посочи към портала на застрахователното дружество. Тримата мъже се усмихнаха.

Кюлц пристъпи съвсем близо до колата и каза:

— Драги господин Щайнхьовел, искате ли да ми направите още една много голяма услуга?

— На драго сърце!

Кюлц извади кутийката от джоба си и я подаде на колекционера.

— Прегледайте, моля ви се, още веднъж хубаво, дали това е съвсем сигурно истинската миниатюра. Ако излезе пак фалшивата…

Господин Щайнхьовел се засмя.

— Положително е фалшивата.

— Като казвам „фалшивата“, искам да кажа „истинската“ — обясни татко Кюлц.

— А, добре тогава!

Колекционерът извади от джоба си лупата, разтвори кутийката, огледа миниатюрата, която бе подали и замръзна от ужас.

— Действително! — извика той. — Дал съм ви оригинала!

— Страхотно нещо! — промълви татко Кюлц. — Значи, цялата комедия можеше да започне пак отначало! Умът ми не го побира!

Господин Щайнхьовел грижливо прибра във вътрешния си джоб истинския Холбайн, подаде на Кюлц другата кутийка и каза:

— Сега обаче всичко е наред!

В този миг Ирене Трюбнер излезе от сградата и кимна щастливо на тримата господа.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6764

Издание:

Ерих Кестнер. Презгранично пътуване. Изчезналата миниатюра

Немска. Второ издание

Редактор: Нина Цанева

Художник: Божидар Икономов

Художествен редактор: Петър Добрев

Технически редактор: Румяна Браянова

Коректори: Галина Кирова, Ани Георгиева

Дадена за набор м. януари 1984 г.

Подписана за печат м. април 1984 г.

Излязла от печат м. май 1984 г.

Печатни коли 21.50

Издателски коли 13.93

УИК 14,14

Формат 70/100/32

Код 27/25366/5557-93-84

Цена 1.63 лв.

Издателство на Отечествения фронт

ДП „Д. Благоев“

„Тук живее щастието“. Надпис върху една древноримска мозайка, открита в Залцбург, когато се поставяли основите на Моцартовия паметник.

Муза на историята. — Б.пр.

Спазвай времената! (лат.) — граматическо правило, съгласно което времето на глагола в подчиненото изречение не бива да се различава от глаголното време в главното изречение. — Б.пр.

Разбираш ли думица? (англ.)

Не (англ.)

„Небесно царство“ — Б.пр.

Ханс Макарт (1840–1884 г.). Австрийски художник с прекалено надут стил. — Б.пр.

Австрийски скулптор и художник. — Б.пр.

Говори се английски.

Говори се френски.

Австрийски писател и критик (19–20 в.) — Б.пр.

Прочуто френско шампанско. — Б.пр.

(англ.) — Какво обичате, господине?

Ако се преведе буквално, името „Трюбнер“ би значило „Тъжовникова“ — Б.пр.

„Шмерц“ — „Страдалников“ — Б.пр.

„Фрьолих“, „Лустиг“ — „Веселяков“ — Б.пр.

Да живее, да расте и да процъфтява

Ако ще и светът да загине

Вар — римски пълководец, въвлечен в засада от немския вожд Арминий и загинал заедно с три римски легиона през I в.н.е.

Шеговито наименование, с което берлинчани наричат „Александерплац“ — Б.пр.