Ерих Кестнер - Презгранично пътуване. Изчезналата миниатюра

Времето не спираше. Тъй като Констанца беше свободна още един час и този път не трябваше да прави никакви покупки, решихме да изненадаме Карл в „Мирабел“. Но едва излязохме на улицата и — както си е обичайно по тия места — пак плисна дъжд. Понесохме се бегом, стигнахме, останали без дъх, до портала на Резиденцията и се присъединихме там към една група, развеждана из великолепните исторически зали.

Подобни групови посещения никога не са лишени от комични положения. Невъзможно е да се очаква от бившите вахмистри да могат да дадат обяснения по история на изкуството и културата, докато след тях бавно се влачат хора, говорещи всевъзможни езици и с най-разнообразно обществено положение. И като вземем предвид освен това, че тия усърдни мъже са принудени да повтарят не по-малко от десет пъти на ден своя наизустен текст, тогава вече никой не би се учудвал на тяхното стоическо равнодушие.

За съжаление Констанца се закиска още в първата зала! Добрият старец прекъсна своите блестящо-ясни обяснения за гоблените отпреди триста години и — преди да влезе в съседното помещение — ни хвърли такъв унищожителен поглед, че ние решихме да продължим самостоятелно. Оставихме него и благоговейно-смиреното му стадо да вземат известна преднина и продължихме да се разхождаме ръка за ръка от зала в зала, самотни и занемели, като в някакъв приказен замък. После Констанца беше обзета от палавост. Почна да играе ролята на американка, която по погрешка ме е взела за екскурзовод и да иска от мен какви ли не сведения за картини, килими, изящно изработени часовници и всичко, каквото се изпречеше пред очите й.

Аз пък се представих като директор на музея, тайния съветник Галимаций, и отговарях на въпросите й с безсмислици, от които на човек можеха да му настръхнат косите. Колоредо — същият оня тип, който е създавал такива неприятности на клетия Моцарт — гледаше към нас от своята златна рамка смръщено, малокръвно и без капчица чувство за хумор. (Констанца говори безукорен английски. Какво ли не се учи в едно търговско училище! И аз е трябвало да уча там.)

В спалнята на архиепископите, в най-старото крило на резиденцията, отново налетяхме на другите. Добрият старец отвори една врата и ние, разбира се, помислихме, че ни предстои да се справим с още една разкошна зала.

Вместо това обаче погледите ни попаднаха във вътрешността на францисканската църква! Пристъпихме крачка напред и се намерихме на балкона, от който архиепископите векове наред са присъствували на богослужението.

Четири огромни сиви колони, същински вкаменени дървета от джунглите, се издигаха чак до полумрака на църковния купол. Под нас се намираше мраморният, обкичен със злато главен олтар с една детински наивна мадона от Пахер 8 8 Австрийски скулптор и художник. — Б.пр. . Около нея и младенеца се бяха завъртели в кръшно хоро жизнерадостно здравички и доволни ангелчета: крилата детска градина. А от двете страни на олтара се издигаха две помпозни, великолепно боядисани дървени скулптори — свети Георг и свети Флориан; и двамата с блестящи ризници, с високи, типично тиролски ботуши, с копия за турнири и шлемове, над които се развяваха пъстри щраусови пера; двама старинни герои, тъй както са били представяни в бароковата опера.

Развеждането на групата бе завършило, а и дъждът беше престанал. Още веднъж, сега през главния портал, влязохме във францисканската църква. Възхитихме се пак на огромните, кръгли колони и на великолепно оцветения, жизнерадостен олтар. После открихме по-ниската, най-старата част на църквата и минахме на пръсти покрай столовете за изповядване.

На един от тях висеше евтина картонена табела с надпис „English spoken“ 9 9 Говори се английски. ; на друг, но пак върху точно същата отвратителна картонена табелка, прочетохме „On parle francais“ 10 10 Говори се френски. .

Ако трябва непременно да се обяви, че тук пред господа могат да излеят сърцата си и чужденци — защо тогава не се постараят да намерят по-подходяща редакция на това напомняне?

Утре Констанца няма време за нас двамата. Но вдругиден е „свободният й ден“! Ще го прекараме заедно. Не бива да забравям банския си костюм. Дано само за плуването да не се плаща. Изобщо финансово-техническата страна на този „свободен ден“ ме тревожи. Трябва ли да мъкна заедно с нас Карл в качеството му на двукрако портмоне? По-добре да пристигна от Райхенхал натоварен с три раници и шест термоса! Тя отклони моето предложение да дойде при мене в Германия. Иска, струва ми се, да си остане чисто и просто в своята сфера.