Ерих Кестнер - Презгранично пътуване. Изчезналата миниатюра

Криминалният комисар и задържаният композитор гледаха почти слисани.

Пръв се обади господин Щруве.

— Не бях подготвен за такива бурни овации — каза навъсено той.

И понеже смехът не секна, той тропна с крак и изкрещя:

— Да не сте ме ангажирали тук като клоун, господин комисар?

— Извинете! — извика Кюлц. — Имате право? Аз се държа много неучтиво. Съвсем не се присмивах на вас. Но прекалено смешно е!

И отново прихна да се смее. Погледна комисаря и каза:

— Изобщо не познавам тоя господин!

Комисарят се наведе силно напред и запита:

— Какво значи това? Вие не познавате господин Щруве?

— Не — отвърна госпожица Трюбнер. — Още не сме имали това удоволствие.

— Тези ли са хората с които съм бил в Копенхаген? — осведоми се иронично композиторът.

— Може би наистина е бил в Бауцен! — викна татко Кюлц и ще не ще, пак се засмя.

— Господин комисар — каза обидено Щруве. — Нали не ме интервюирате, за да споделите с хора, които не познавам, извънредно неприятни факти от частния ми живот?

— Значи господата действително не се познават? — запита недоверчиво чиновникът.

— Не! — отвърнаха и тримата дружно.

— Извинете! — замоли Кюлц, — но наистина ли се казвате Рудолф Щруве? И действително ли живеете на Холцендорфщрасе?

— Дявол да го вземе! — изрева композиторът. — Това е вече твърде много! Първо не ми вярват, че съм бил в Бауцен и искат да ми внушат, че съм ходил в Копенхаген! А пък сега имат дори нещо против, че живея на Шарлотенбург и се казвам Щруве! Мога да ви кажа само едно. Вярно е, че аз се движа сред хора на изкуството. Но такива щуротии, каквито стават при вас тук, между нас не се случват дори и на карнавал!

Той прокара ръка през къдриците си и цял се разтрепера от вълнение.

— Господин Щруве се казва Щруве — обясни криминалният комисар. — Това не подлежи на съмнение.

— А живее и на Холцендорфщрасе! — извика Щруве.

— За съжаление! Инак тая заран нямаше да ме измъкнете още по тъмно от леглото! Господата, които бяха така любезни да ме събудят, ще потвърдят това.

— Естествено, господине — каза комисарят и вложи в гласа си всичката благост, на която беше способен.

— Ние сме станали жертва на едно заблуждение. Подвели са ни. Някой, който е бил няколко дни в Копенхаген и миналата нощ е изчезнал безследно във Варнемюнде, си е послужил с името и адреса ви. Кой е бил той, това опасявам се, не ще научим скоро. Дали не е бил някой ваш познат? Как мислите?

— Моля ви се! — каза раздразнено Щруве. — Между моите познати няма престъпници!

— Щом не е бил ваш познат — разсъждаваше чиновникът, — тогава е бил непознат. Човек, който преди да предприеме грабежа си е разтворил адресната или телефонната книга на Берлин и си е избрал едно име, под което да се явява и в дадения случай, да изчезва.

— Ще убия този тип! — каза господин Щруве.

— Най-напред трябва да го хванете, — заяви месарят Кюлц. — Страшно щях да се ядосам на нашия Щруве от Копенхаген, ако беше седнал тук да разправя, че е ходил в Бауцен, само за да се изплаши от кавалера на някаква артистка.

— Забранявам ви всякакви упреци от тоя род! — каза композиторът. — Възможно е някакъв крадец на художествени предмети да ви е по-симпатичен от мен. Но това не ме интересува, господине!

— И композиторите крадат понякога — отвърна месарят от Йоркщрасе, — не Холбайновци, а ноти! — Той се изсмя. После махна с ръка. — Но аз не исках да ви обидя. Позволете да ви се представя, името ми е Кюлц!

И тъй като другият не отговори нищо. Кюлц запита:

— Пишете ли шлагери?

— Не! — извика господин Щруве. — Не невежа такъв! А сега си отивам вкъщи! На Холцендорфщрасе, уважаеми господа! Или полицията иска да ме задържи още насила тук като комик?

— Не, не, господин Щруве! — каза комисарят. — Моля ви за извинение от мое име и от името на колегата ми в Рощок.

— Ето на, какво излиза от теориите — измърмори татко Кюлц.

Комисарят не го разбра и продължи:

— Най-късно след половин час вие ще бъдете свободен, господин Щруве. Трябва да уредя необходимите формалности. Само още трийсет минути търпение! И бъдете, моля ви се, също както госпожица Трюбнер и господин Кюлц, на наше разположение през следващите дни.

— Можете да разчитате — заяви композиторът. — Изгарям от нетърпение да се запозная с господина, който е дръзнал да злоупотреби с моето честно име. Дължа това на баща си. Той беше чиновник!

Комисарят заобиколи писалището си и подаде ръка на всички.