Джоан Роулинг - Вакантен пост

— Няма да е първата съпруга, която не е надушила какво става под носа й — сряза я Морийн, надцаквайки вътрешната й осведоменост с житейската си мъдрост.

— Абсолютно нахалство: да използват името на Бари Феърбрадър! — продължи Шърли, като се престори, че не я е чула. — Без изобщо да си дадат сметка как това би наранило вдовицата му, семейството му. Важни са само собствените им цели и в тяхно име всичко са готови да пожертват.

— Но пък си личи с какво си имаме работа — каза Хауърд и се почеса замислено по гънката на шкембето си. — От стратегическа гледна точка обаче е много умно. От самото начало ми стана ясно, че тоя Прайс ще разцепи гласовете на поддръжниците на „Фийлдс“. Но и Бръмбезспир Бхуто не е вчерашна: моментално го е схванала и целта й ще е да го изхвърли при първа възможност.

— А може и да няма нищо общо с Парминдер и хората й — обади се Саманта. — Какво пречи да е от някого, когото не познаваме, но който има зъб на Саймън Прайс.

— Ех, и ти, Сам — изсмя се звънко Шърли и завъртя глава. — Личи си, че си само от вчера в политиката.

О, я си еби майката, Шърли.

— Защо им е притрябвало тогава да прибягнат до името на Бари Феърбрадър? — озъби се Майлс на жена си.

— Защото е публикувано на уебсайта. И става дума за овакантения от него пост все пак.

— И кой ще тръгне да рови из уебсайта на съвета за подобна информация? Не съм съгласен — обяви с пълна сериозност Майлс. — Това е работа на вътрешен човек.

Вътрешен човек… По някое време Либи разправяше на Саманта, че само в една капка блатна вода могат да се сместят хиляди микроскопични организъмчета. Гледай ги колко са тъпи само, разсъждаваше Саманта: изтъпанили се всичките пред сувенирния порцелан на Шърли, като че се намират в заседателната зала на министерския съвет на „Даунинг Стрийт“, мъдруват върху някаква си клюка на уебсайта на общинския съвет така, сякаш е част от някаква организирана предизборна кампания и има някакво огромно значение.

И Саманта най-умишлено и предизвикателно оттегли вниманието си от цялата тази пасмина. Зарея поглед през прозореца в ясното вечерно небе и се замисли за Джейк — мускулестия младеж от любимата банда на Либи. Днес през обедната почивка Саманта излезе да си купи сандвич и се върна с музикално списание, в което имаше интервю с Джейк и колегите му. И купища техни снимки.

— За Либи го вземам — спомена Саманта на помощничката си в магазина.

— Уау, скивай го тоя. Не бих го изритала от леглото си за това, че го е натрошил с препечен хляб — отвърна й Карли и посочи Джейк, гол до кръста, с вирната глава, под която се виждаше мощния му як врат. — О, ама той бил само на двайсет и една. Ще вземат да ме обвинят, че съм откраднала младенеца от люлката му.

Карли беше на двайсет и шест. Саманта изобщо не си направи труда да изчисли разликата между собствената си възраст и тази на Джейк. Изяде сандвича, прочете интервюто и проучи внимателно снимковия материал: Джейк сграбчил лост над главата си, с издути бицепси изпод ръкавите на черната тениска; Джейк с разкопчана бяла риза, с издялани като с длето коремни мускули над хлабавия колан на дънките.

Отпиваше от налятото й от Хауърд вино и зяпаше небето над живия плет от птиче грозде, окичил се с нежни розови цветчета — точно като цвета на зърната й, преди да потъмнеят и да се деформират от бременността и кърменето. И си се представи деветнайсетгодишна пред двайсет и една годишния Джейк: пак с тънка талия, с опънати извивки там, където трябва, и тя с мускулест, плосък корем, побрал се с лекота в белите й шорти трийсет и осми номер. Съвсем ясно си спомни какво чувстваше, седнала по тези шорти в скута на някой младеж, как усещаше напечения от слънцето груб дънков плат под голите си бедра и яките ръце около гъвкавия си кръст. Стори й се, че усеща топлия дъх на Джейк по врата си; представи си как се извръща да го погледне в сините му очи, съвсем близо до високите скули и стегнатата, изваяна уста…

— … в Черковната зала, а кетърингът ще е от „Бъкноулс“ — разправяше Хауърд. — Всички са поканени — и Обри, и Джулия — всички. Ако имаме късмет, празникът ни ще е двоен: ти ще си влязъл в съвета, аз ще съм се подмладил с още една година…

Саманта се чувстваше подпийнала и еблива. Няма ли най-после да седнат да вечерят? Забеляза, че Шърли я няма в стаята — дано е отишла да сервира храната.

Телефонът иззвъня до самия й лакът и я стресна. Преди някой да успее да реагира, Шърли долетя с шарена ръкавица за фурна върху едната си ръка и вдигна слушалката с другата.