Николай Хайтов - Магьосникът от Брезе

— Защо не си седя тогаз при овцете… като ти е толкоз нанагорно? — дразни го Салих, подлютен от паренето…

— По̀ ми се аресва тука, затова! При овцете млякото се излива и изпива, сиренето се изяжда, вълната минава-заминава. А тука бабамоолу — пули се агото в Салиха, — стената като се побие тука, всеки ще й свали шапка и ще пита кой я е вдигнал. А и да не питат, аз нали ще знам!

— Прав е аго Шабан! — насърчава го Димитър Радков. — Та аз защо се махнах от гората: сечи, сечи, сечи — без карар и без кантар! Дожаля ми за гората и реших — хайде камъните да сечем!

— Хубаво сме ги засекли, ама не признават! — въздиша начумерено Салих и премества шапката отзад напред.

— Откога сте тука? — решавам да се понамеся в тоя разговор.

— Че откога? Три години има ли бе, Радков? — пита Салих.

— Уха… И минават.

— Брей-е-ей, че ние пенсия ще вържем тука бе, на тоя камък! — зачудено цъка Салих и продължава като на себе си: — Що хора дойдоха и си отидоха, що хора минаха и заминаха!… Поогледат се, постудуват, ровнат тук-там и — хайде-е-е, дру-у-ум!… Няма лавки, топли манджи както в „Антонивановци“. Вятър и студ!

— Зарежи ти манджите, ами нямаше къде да стъпиш! — възпламенява се аго Шабан. — Дива работа! Я чакай! — дига той ръка, — дъждът като че премина, да вървиме ли?

— Няма защо да бързаме… нека да видим какво е изписал инженерът! — заявява Салих и поглежда изкриво Димитър Радков, който се е изправил до прозорчето и гледа навън. — Слушай, Радков, я го попитай!

Радков за минутка-две се поколебава, след това тръгва към вратата, но в това време тя се отваря и в бараката влиза мъж с приятно, бръснато лице, по всяка вероятност инженерът. Аго Шабан, Салих и другият с плетената шапка, който нищо не е проговорил досега, му стават на крака.

— Сто четиридесет и осем! — обявява инженерът още от вратата. — Доволни ли сте?

Мъжете бързо се споглеждат, но не казват нищо. Аго Шабан подава стол на инженера:

— Седни бе, другарю Томов.

Почувствувал, че нещо не е в ред, инженер Томов не гледа в стола, а в Салиха и в Радков.

Да не ви се вижда малко? Ето! — показва им той изчислението, което държи в ръката си. — Черно на бяло: сто шейсет и два кубика, пета категория, по…

— Защо пета?… Та това пета ли е? — Салих отива бързо в ъгъла на бараката, взима парче камък и го подава на инженера. — Тоя кремък пета?

— Слушай — започва инженерът примирително, — ако е за категорията, вярно е, че тоя камък може да премине и в шеста, но в такъв случай какво става, гледай какво става? — Той на бърза ръка пресмята нещо и подава листа на Салиха. — Двеста двайсет и два лева месечна заплата!… Никой няма да признае такова нещо. Горе, в дирекцията, ще кажат: той ачик-ачик е надписвал на работниците. Как е възможно средната заплата на останалите да е сто тридесет и шест, а групата на Димитър Радков да хвърли над двете майки.

— Като хвърчи над плана, защо да не хвърчи над двете майки? С осемдесет и седем процента сме над стотя. Площадката вместо за двайсет и четири дена, колкото беше по плана, я изринахме за девет и половина дни! Тъй ли беше?

— Яки са бе, другарю инженер — идва на помощ и аго Шабан. — Там е сичката беля. Тоя Радков вчера ме повдигна с едната си ръка… Спори му! Крепи сто и десет оки снага, не като мене шейсет и две… с доламата и потурите!

— Ама не вярват бе, другари!

— Ще им се докаже! — обажда се неочаквано мълчаливият с плетената шапка. — Ще им се докаже горе на тия писари! Нека да отиде Радков да им попремери в шепата си вратовете!

— Стига съм ходил! — обажда се неохотно Радков, стеснен от това, че е въвлечен в тоя спор с инженера. — Като не вярват…

— Като не вярват, фотографирай се бе, на снимката не могат да не вярват! Фотографирай се! — развива своето предложение Салих. — Да ти видят боя!

— Не е в боя, а в силата! Има хора адам-бойлии, но кашкави! А тоя хем висок, хем всичко е у него сила. Трябва да се види каква му е силата, а, другарю Томов, тъй ли е? — пита аго Шабан.

Инженер Томов, явно слисан от необикновеното предложение, още се колебае какво да реши. Но Салих връхлита с нови убедителни доводи:

— Право ли е да губим заради това, че на някой си не му се вярвало да има хора с две и повече норми? Право ли е, а?

Инженер Томов го гледа в очите, попримигва, а след това отсича:

— Добре-е… ще го фотографираме! Излезте вънка, пък аз ще си взема апарата.

Инженерът излиза. Радков, зачервен и смутен, се опипва за брадата и мърмори, че са решили с него да си направят сеир, но Салих и мълчаливият безцеремонно го завличат навън. Дъждът е спрял и през облаците се показва, също тъй смутено и срамежливо като Радков, февруарското слънце.