Ъруин Шоу - Хляб по водите

Съжалявам, не. Заминавам за Кънетикът, в едно разкошно провинциално кътче. Ще се обадя в понеделник.

— Приятно прекарване — каза Странд и затвори телефона. Чудеше се откъде Елинор е намерила „Кой какъв е“. Едва ли звънеше от някоя библиотека, а той знаеше, че няма книгата вкъщи. Може би се беше обадила от приятеля си. Опита се да не мисли какво е правила предишната нощ, след като е оставила Хейзън. Поклати глава. Нейна си работа.

— Като се върна в спалнята и отново взе Прескот, той се запита без завист как може човек да се разкъсва на толкова части като Хейзън, според сведенията на Елинор и защо ли е нужно.

Отново се зачете, но на вратата се почука. Беше мисис Къртис.

— Дошъл е човекът, който снощи вечеря у вас — съобщи тя. — Изглежда ужасно, лицето му е белязано с всички цветове на дъгата, ала носи букет на мисис Странд й каза, че ако не сте зает, би желал да ви види за минута. Иска да си вземе колелото, но Алегзандър го няма тази сутрин.

— Кога ще се върне? — попита Странд, докато си обличаше едно старо сако от туид, неговата съботна премяна, и си обуваше мокасини.

— Не по-рано от час. Трябваше да отиде до центъра да вземе някаква част за парния котел.

Странд мина по дългия тъмен коридор покрай затворената врата на Джими и отиде в преддверието. По стените имаше окачени гравюри и няколко стари афиша за соло представления, а също и една картина с цветя, рисувана от Лесли. Неспомената в „Кой какъв е“, помисли си Странд. Хейзън стоеше с голям букет цветя, увити в хартия. Друг дълъг пакет беше оставен на масичката.

— Добро утро, сър — поздрави Хейзън. — Надявам се, че не съм ви обезпокоил.

— Добро утро — отвърна Странд, като се ръкуваха. — Никой не ме безпокои в събота сутрин. Тогава обикновено не върша нищо.

Мисис Къртис излезе права, Хейзън действително имаше ужасен вид. Върху превръзката на главата си бе нахлупил вълнена скиорска шапка, от която главата му изглеждаше гротескно голяма, лицето му бе подуто и обезобразено, кожата на бузата под марлята му представляваше отвратителна смесица от жълто, мораво и зелено. Очите му обаче бяха ясни и искряха, беше спретнато облечен в идеално скроен тъмносив костюм, а обувките му лъщяха с махагонов блясък.

— Как изкарахте нощта? — попита Странд.

— Мина някак си. — Хейзън вдигна рамене. — А дъщеря ви?

— Отиде да играе тенис. На закуска беше весела като птичка.

— Силата на младостта — забеляза Хейзън.

Казва най-баналните неща, помисли си Странд, като че ли са някакви оригинални скъпоценни наблюдения.

— Купих малко цветя за жена ви — продължи Хейзън и вдигна букета, при което хартията леко изшумоля. — За нейната любезна помощ.

— Тя има урок сега — обясни Странд.

— Чувам — отвърна Хейзън. Не каза нищо за качеството на онова, което чуваше.

— Тя много ще се зарадва. Мисис Къртис — добави Странд, — бихте ли натопили цветята на мистър Хейзън?

Мисис Къртис взе букета от Хейзън и се върна в кухнята.

— Имам нещо за Каролайн. — Хейзън посочи увития пакет на масичката. — Нова ракета. Марка „Хед“. Забелязах, че ракетата, която съсипа, за да ме отбранява, беше „Хед“.

— Нямаше нужда, но съм сигурен, че ще се зарадва.

— Кордата е в пакета — добави Хейзън. — Просто не знаех колко стегнато ще иска да й я наплетат. Ще трябва само да я занесе на щанда за тенис принадлежности в „Сакс“ 12 12 Луксозен универсален магазин в Ню Йорк на Пето Авеню. — Б.пр. и ще й я сложат.

— Много работа сте свършили тази сутрин, мистър Хейзън — забеляза Странд. — Още няма единайсет часа, а вие вече сте ходили до „Сакс“ и до цветарския магазин.

— Ставам рано — отвърна Хейзън. — Още една особеност, която наследих от баща си.

— Знам нещо за баща ви — рече Странд.

— А, значи така — каза равнодушно Хейзън. — Не се учудвам.

— Току-що се обади дъщеря ми Елинор. Направила е справка за вас в „Кой какъв е“.

— А, така ли? Не предполагах, че толкова се интересува от мен.

— В него обаче не се споменавало нищо за това, че карате колело.

Хейзън се усмихна.

— Ще запазим тази част от моята биография за нас, нали? Не се гордея особено със снощната случка.

— Не виждам какво повече сте могли да направите.

— Можех да си стоя вкъщи. Беше глупаво, като се има предвид късният час. И все пак… — лицето му се оживи — поне ми се удаде възможност да се запозная с вас и с очарователното ви семейство. Но аз наистина ви отнемам твърде много време. Имах намерение само да оставя цветята и ракетата тук в преддверието и да си взема колелото. Но у портиера никой не отвори и аз…