Йожен Сю - Скитникът евреин

За да може една шивачка да наеме къща с обзавеждане, колкото и мизерно да е то, трябва да разполага най-малко с 30–40 франка в брой. Но как да плаща 30–40 франка в брой със заплата 4–5 франка седмично, които едва стигат за оскъдна храна и нищожно облекло? Не, тя трябва да се примири с ужасното съжителство и така полека-лека се разклаща чувството й за свенливост. Това чувство на естествено целомъдрие, което до този момент е успявало да я брани от примамките на разврата, отслабва, а в порока тя вече намира средства поне малко да подобри непоносимата си участ. И се поддава… И тогава първият лихвар, който разполага с възможността да наеме гувернантка за своите дъщери, се развиква погнусен срещу разврата и падението сред децата на простолюдието.

И все пак, колкото и да е труден занаятът на тези шивачки, е и доходоносен.

А когато останат без работа за ден-два? А когато ги налегнат болестите, в резултат на недостатъчната и нездравословна храна и липсата на чист въздух, почивка и грижи? Те често ги лишават от сили и им пречат да работят, но не са до там сериозни, та да им се окаже милосърдието да получат легло в болницата… Какво става тогава с тези нещастници? Човешкият ум не е в състояние да нехае пред покъртителните картини.

Мизерната заплата е единствената причина за толкова нещастния, а често и за престъпленията. Тя е недостатъчна особено за жените, но е и обща. Тук не става дума за частни случаи, а за състоянието на нисшите слоеве от обществото. Разказахме за Гърбавото, защото неговият случай е характерен за нравственото и материалното състояние на безброй човешки създания, принудени да живеят в Париж с 4 франка седмично.

Въпреки помощта на великодушния Агрикол, за която не знаеше, бедното момиче тънеше в мизерия. Крехкото й здраве съвсем се бе разклатило от непрекъснатите лишения. Но тъй като беше много честолюбива, Гърбавото, се правеше, че печели повече от действителното, за да отклони някои услуги на Франциска и сина й, от една страна, защото знаеше притесненото им положение, и от друга — защото искаше да си спести поне едно унижение на и без това оскърбеното й самочувствие.

Но по изключение в грозното тяло се криеше мила, великолепна душа и развит ум. Развит дотолкова, че да се докосне до поезията. Ще добавим, че това се дължеше на влиянието на Агрикол Балдуин, с когото Гърбавото бе израснала и чието поетично чувство бе развито по природа. Бедното момиче беше първият човек, на когото младия ковач довери своите поетични опити. И щом той й разказа за удоволствието и изключителната наслада, които намира след тежкия работен ден в поетичните мечтания, надарената с остър ум работничка почувствува ползата от това занимание сред своята самота и сред всеобщото презрение.

За голямо учудване на Агрикол, който й бе прочел само част от стиховете си, веднъж тя се изчерви, промърмори нещо, усмихна се плахо и му показа собствените си стихотворения. Те може би нямаха нито ритъм, нито рима, но бяха простодушни и трогателни като беззлобна изповед пред сърцето на приятел. От този ден нататък те се съветваха и насърчаваха взаимно. Но никой, освен него, не знаеше за поетичните опити на Гърбавото, която впрочем беше толкова срамежлива, че минаваше за глупава. Явно душата на тази клетница беше красива и извисена, защото в неизвестните й никому песни не се срещаше нито една гневна или зла дума срещу злочестата съдба, на която бе станала жертва. Това беше плач — тъжен, но приятен, отчаян, но покорен. Стиховете й бяха олицетворение на безкрайната нежност, болезненото съчувствие и ангелското милосърдие към всички бедни същества, нагърбени като нея с двойния товар на грозотата и сиромашията. Но тя често изказваше чистосърдечното си и искрено възхищение от красотата и винаги го правеше без завист и терзание. Опияняваше се от красотата, както се опияняваше и от слънцето…

Но, уви, сред нейните стихове имаше и такива, за които Агрикол не знаеше и не биваше никога да узнае. Младият ковач не беше много хубав, но имаше мъжествено и невинно лице с израз на добродушие и смелост. Сърцето му бе благородно, горещо и великодушно. Умът му се отличаваше от обикновените, а характерът му беше весел и сговорчив. Младото момиче, отгледано с него, го обикна както може да обича едно нещастно създание, което от страх да не му се подиграят жестоко, е принудено да крие любовта си в най-тайното кътче на своето сърце… Тъй като се налагаше да спотаява чувството си, Гърбавото не се опита да го надмогне. Защо? Кой щеше да научи за това? Известната й на всички сестринска обич към Агрикол обясняваше близостта й с него. Затова никой не се изненада от ужасната мъка на младото момиче, когато през 1830 година донесоха Агрикол потънал в кърви след един безстрашен бой.