Йожен Сю - Скитникът евреин

— Какво искате? — попита индиецът.

— Вие сте син на Каджа-Синг, нали?

— Пак ви питам, какво искате?

— Приятел сте на генерал Симон…

— Генерал Симон!… — извика Джалма.

— Отивате да го посрещнете както всяка вечер, очаквайки го да се върне от Суматра?

— Да… Но откъде знаете… каза индиецът и изгледа контрабандиста с учудване и любопитство.

— Той трябва да пристигне в Батавия или днес, или утре.

— Той ли ви изпраща?…

— Може би — каза Махал недоверчиво. — Но нали вие сте синът на Каджа-Синг?

— Нали ви казах, аз съм… Къде видяхте генерал Симон?

— Вие ли сте синът на Каджа-Синг — подхвана отново Махал, като все така подозрително наблюдаваше Джалма. — Как е прякорът ви?

— Наричаха баща ми Бащата на великодушния — отвърна младият индиец и по красивото му лице се изписа тъга.

Тези думи явно поубедиха Махал, че младежът пред него е Джалма, но за да разсея всички съмнения и да се осведоми окончателно, той отново поде:

— Сигурно сте получили преди два дни писмо от генерал Симон… от Суматра.

— Да, но защо са тези въпроси?

— За да се уверя, че наистина сте синът на Каджа-Синг и да изпълня заповедите, които са ми дадени.

— От кого?

— От генерал Симон…

— Но къде е той?

— Когато се убедя, че вие сте принц Джалма, тогава ще ви разкажа. Наистина, казаха ми, че сте се качили на една черна кобила с червена юзда, но…

— За бога!!! Ще говорите ли?…

— Всичко ще ви кажа, ако ми отговорите какво беше прикрепено към последното писмо, което генерал Симон ви изпрати от Суматра.

— Изрезка от един френски вестник.

— И каква новина съдържаше тази изрезка за генерал Симон — добра или лоша?

Новината беше добра, тъй като в съобщението се казваше, че в отсъствието на генерала са признали последната му титла и последния му чин, даден му от императора; така бяха постъпили и с други негови събратя по оръжие, които се намираха в заточение.

— Вие наистина сте принц Джалма — каза контрабандистът, след като поразмисли малко. — Вече мога да говоря… Тази нощ генерал Симон слезе на остров Ява, но на едно пусто място по крайбрежието.

— На едно пусто място ли?

— Защото трябва да се крие…

— Той!… — извика Джалма смаян. — Да се крие… Защо?

— Изобщо не знам.

— Къде е? — попита Джалма, пребледнял от притеснение.

— На три мили оттук, близо до морския бряг, в развалините на Чанди…

— Той… принуден да се крие… — повтори Джалма и на лицето му се изписаха нарастващо учудване и тревога.

— Не съм сигурен, но мисля, че се крие заради дуела, който имаше в Суматра… — каза тайнствено контрабандистът.

— Дуел ли… С кого?

— Не зная, не съм уверен. Нали сте чували за развалините на Чанди?

— Да.

— Генералът ви чака там — това ми заръча да ви кажа…

— Значи и вие сте дошли с него от Суматра?

— Аз бях кормчията на малкото контрабандистко корабче, което тази вечер го докара до пустото крайбрежие. Той знаеше, че всеки ден ходите на пристанището и го чакате. Почти бях сигурен, че ще ви срещна там… Разказа ми за писмото, което сте получили от него, и за подробностите, които току-що ви съобщих, за да ви убедя напълно, че съм изпратен от него. Ако можеше да ви пише, щеше да го стори.

— И не ви ли каза защо е принуден да се крие?

— Нищо не ми каза… От някои негови думи се усъмних за това, което ви споменах… за дуела!…

Джалма познаваше храбростта и избухливостта на генерал Симон, затова сметна подозренията на контрабандиста за основателни. Той помълча малко и рече:

— Бихте ли откарали коня ми? Моята къща е извън града, ей там долу, скрита сред дърветата край новата джамия… Конят ще ми пречи, когато се изкачвам по планината Чанди. Ще стигна много по-бързо пеша…

— Зная къде живеете, генерал Симон ми каза… Щях да ви търся там, ако не ви бях срещнал сега. Дайте ми коня си…

Джалма скочи леко на земята, подаде юздата на Махал, разпаса единия край на пояса си, извади малка копринена кесийка, поднесе я на контрабандиста и му рече:

— Вие се оказахте верен човек… Вземете… Това е малко, но нямам повече…

— Каджа-Синг съвсем основателно е наречен Баща на великодушния — каза контрабандистът и се поклони с почит и признателност. Сетне тръгна по пътя, който водеше за Батавия, повел кобилата на Джалма.

Младият принц се шмугна в гъсталака и с бързи крачки пое към планината, където се намираха развалините на Чанди, до които щеше да стигне едва през нощта.