Йожен Сю - Скитникът евреин

Нека кажем няколко думи за детството и юношеството на сина на Каджа-Синг. Той изгуби майка си съвсем малък и беше възпитан строго, без излишества. Като дете придружаваше баща си в ловните му походи за тигри, които криеха опасностите на истинска битка. Едва бе започнал да възмъжава, когато тръгна с баща си на война, за да защитава земите му. Войната бе тежка и кървава… Живеейки след смъртта на майката сред бащините си гори и планини и сред непрекъснати битки, силната му и простодушна същност се опази чиста и девствена, а прякорът Великодушния, който му прикачиха, беше напълно заслужен. Имаше поведение на истински принц и докато беше в затвора, царствено вдъхна уважение на английските си пазачи с мълчаливото си достойнство. Никакъв укор, никакво оплакване, само гордо и меланхолично спокойствие — това беше всичко, което противопостави на несправедливото и варварско отношение, докато излезе от затвора. Научен да живее по патриархалните и военните правила на планинците в отечеството си, което бе напуснал от няколко месеца след арестуването му, той не познаваше светските обноски. Но въпреки че не му липсваха добри качества, Джалма често изпадаше в крайности: не отстъпваше нито за миг от думата си, беше предан до смърт и сляпо доверчив към другите, в добротата си стигаше до себеотрицание, но ставаше непримирим с онзи, който проявяваше към него непризнателност, вероломство и измамничество. И накрая, той изобщо не ценеше живота на предателя и клетвоотстъпника, защото смяташе за справедливо сам да заплати с него, ако стане такъв. С една дума, той бе човек със здрави положителни качества. И сред характерите, пресметливостта, лукавствата, хитрините, ограниченията и преструвките в някое твърде изтънчено общество, каквото например е парижкото, един такъв човек би бил доста любопитен обект за наблюдение.

Правим това предположение, защото откакто се взе решение за предстоящото пътуване, от ума на Джалма не излизаше трескавата мисъл: „Да отида в Париж. В Париж…“ В този обаятелен град, за който дори в Азия се разказваха изумителни неща. Но онова, което най-много разпалваше девственото въображение на младия индиец, бяха французойките — онези толкова хубави, толкова прелъстителни парижанки, онези чудеса от елегантност, изящество и красота, които засенчваха другите великолепия на столицата на посветения свят. Дори и сега, в прекрасната гореща вечер, заобиколен от упоителни цветя и благоухания, които успокояваха ритъма на пламенното му младо сърце, Джалма мислеше за тези очарователни създания и ги въплъщаваше в представите си в съвършени форми. Струваше му се, че вижда как в края на пътеката по килим от позлатена светлина, обградена от зеления свод на дървесата, сякаш по златна пътека минават едно по едно бели, стройни, ефирни и божествени призрачни създания, които му се усмихваха и му изпращаха целувки с връхчетата на алените си пръстчета. Джалма не можа да обуздае разбуненото си въображение, което го терзаеше от няколко минути насам, отдаде се на възторга си и издаде вик на дълбока, дива, мъжка радост, а яката му кобила подскочи под него, опиянена до лудост… Тогава един ярък слънчев лъч разсече гъстия свод над пътеката и огря конника в цял ръст.

От известно време един човек крачеше бързо по друга пътека, която в края си пресичаше пътеката, следвана от Джалма. Той се спря в сянката и учудено загледа ездача. И наистина, гледката на младия, красив и енергичен момък с развети бели дрехи, възседнал щастлив гордата си черна кобила, чиято юзда бе потънала в пяна, а дългата й опашка и гъстата й грива се ветрееха на вечерния полъх, беше прекрасна сред ослепителния блясък на светлината.

Но тъй като човешките настроения бързо се сменят, Джалма усети, че го обхваща неопределено, приятно меланхолично чувство. Той закри с ръка влажните си, помътнели очи и отпусна юздата върху врата на послушното животно, което веднага се спря, изви лебедовата си шия и обърна глава към лицето, надничащо от гъсталака. Този човек се казваше Махал контрабандистът и бе облечен почти като европейските моряци. Носеше салматарка и панталони от бяло платно, широк червен пояс и много ниско нахлупена сламена шапка. Лицето му беше черно, изразително и без никаква следа от брада, макар мъжът да бе четиридесетгодишен.

За един миг той се озова до младия индиец.

— Вие сте принц Джалма! — каза му той на доста завален френски, като повдигна с уважение ръка към шапката си.