Умберто Еко - Нулев брой

Очите на Брагадочо блестяха, сякаш осветяваха шествието на черепите, които ни заобикаляха, ръцете му трепереха, по устните му се точеше белезникава слюнка, беше ме хванал за раменете.

— Разбираш ли, Колона, това е моята реконструкция на фактите!

— Но доколкото си спомням, имаше и процес…

— Водевил, в който Андреоти помогна всичко да се потули и в затвора влязоха само второстепенни действащи лица. Въпросът е, че всичко, което сме знаели, е фалшиво или деформирано, ние сме живели в измама цели двайсет години. Нали ти казах, че никога не бива да вярваме на това, което ни разказват…

— И тук историята ти завършва…

— А, не, започва друга и можех да не се интересувам от нея, ако случилото се след това не бе пряко следствие от кончината на Мусолини. Без фигурата на Дучето „Гладио“ не може повече да се надява да вземе властта, а съветската инвазия изглежда все по-далечна, защото вече постепенно се упътваме към намаляване на напрежението. Но „Гладио“ не се разпуска, напротив, започва да става истински оперативна точно след смъртта на Мусолини.

— И как?

— Тъй като вече не става въпрос да се сложи ново управление, като се катурне правителството, „Гладио“ се присъединява към всички тайни сили, които се мъчат да дестабилизират Италия, за да направят непоносим възхода на левите и да подготвят условия за нови форми на репресия, скрепени с всички печати на легалността. Нали си даваш сметка, че преди преврата на Боргезе атентатите от типа на този на площад „Фонтана“ са малко — Червените бригади започват да се формират чак през тази година и през следващите години атентатите заваляват един след друг. 1973, бомба в квестурата на Милано; 1974, атентат на площад „Лоджа“ в Бреша; същата година мощна бомба избухва във влака Italicus, Рим — Монако, 12 загинали и 48 ранени, но, внимание, във влака е трябвало да бъде Алдо Моро, само че го изпуснал, защото служители в министерството го накарали да слезе в последния момент, за да подпише някакви спешни документи. И десет години след това ето друга бомба на бързия влак Неапол — Милано. Да не говорим за случая с Моро, и досега не знаем какво е станало в действителност. И още, през септември 1978, само месец след избирането си, новият папа Албино Лучани умира при загадъчни обстоятелства. Инфаркт или инсулт, казаха, но защо от стаята на папата са изчезнали личните му вещи, очилата, пантофите, някакви бележки и флаконът „Ефортил“, който старецът трябвало да взема за ниското си кръвно? Защо е трябвало да се изпарят тези предмети? Може би защото не е правдоподобно човек с ниско кръвно да получи удар? Защо първият важен човек, който веднага след това влиза в стаята му, е кардинал Вийо? Ти ще кажеш, че е естествено, той е държавният секретар, но има една книга на Ялъп, където се разкриват истинските факти: папата се е заинтересувал от съществуването на една църковно-масонска клика, в която се предполагало, че участват точно Вийо, монсиньори Агостино Казароли, заместник-директорът на „Осерваторе Романо“, директорът на ватиканското радио и естествено Марцинкус, вездесъщият свещеник, който държи Института за религиозни дейности — Банка Ватикана, която, както стана ясно след това, е подкрепяла укриване на данъци и пране на мръсни пари, прикривала е други тайни дела на хора като Роберто Калви и Микеле Синдона — и гледай ти, след няколко години единият ще бъде обесен под моста Блек Фрайърс в Лондон, а другият ще бъде отровен в затвора. А на бюрото на Лучани е намерен брой от седмичника „Ил Мондо“, отворен на материал за операциите на Банка Ватикана. Ялъп подозира шестима души в убийството: Вийо, кардинала на Чикаго Джон Коуди, Марцинкус, Синдона, Калви и Личо Джели, познатия почитаем магистър на Ложа П2. Ще кажеш, че всичко това не е свързано с „Гладио“, но — странно — много от тези хора са замесени в други интриги, а Ватиканът е въвлечен в спасяването и опазването на Мусолини. Може Лучани да е открил точно това, въпреки че са минали няколко години от истинската смърт на Дучето, и да е искал да премахне тази клика, която подготвяла държавен преврат още от края на Втората световна война. Ще ти кажа още, че след смъртта на Лучани за това трябва да е научил и Йоан-Павел II, който три години по-късно става жертва на атентат, организиран от турските Сиви вълци, същите Сиви вълци, които, както ти казах, са част от stay-behind политиката на тази страна… После папата прощава, трогнатият атентатор гние в затвора, но като цяло понтифексът се стряска и спира да се занимава с въпроса, а и защото не му пука особено за Италия и май е по-зает да се бори с протестантските секти в Третия свят. И така, него го оставят на мира. Стигат ли ти всички тези съвпадения?