Умберто Еко - Нулев брой

— Като го разказваш така, звучи убедително…

— Убедително си е. Това не отрича факта, че Боргезе е събрал армията на Бранкалеоне, където редом с носталгичните дядковци (самият Боргезе е вече над шейсетгодишен) има представители на всякакви сектори на държавата и дори лесничеи, не ме питай защо точно лесничеи, може би заради обезлесяването след войната не са имали какво друго да правят. Но тази сбирщина би могла да реализира нещо зловещо. От по-късни съдебни документи става ясно, че Личо Джели е трябвало да се заеме със залавянето на президента на републиката, който тогава е Сарагат, и че един собственик на кораби от Чивитавекиа е предоставил своите плавателни съдове, за да се превозят до Липарските острови заловените от метежниците хора. И няма да повярваш кой още е замесен в операцията! Ото Скорцени, същият, който освободил Мусолини при Гран Сасо през 43-та! Още бил в обращение, поредният, когото жестоките чистки след войната не са засегнали, имал връзки с ЦРУ и трябвало да гарантира, че САЩ няма да попречат на преврата, стига на власт да дойде военна „центристко-демократична“ хунта. Помисли си каква лицемерна формула! Но това, което последвалите разследвания така и не са извадили на светло, е, че Скорцени очевидно продължавал да е в контакт с Мусолини, който му дължал много, и може би е трябвало да се заеме със завръщането на Дучето от неговото изгнание, за да осигури героичния образ, от който се нуждаели метежниците. Изобщо целият преврат се крепи на триумфалното завръщане на Мусолини. А сега слушай внимателно: превратът е планиран внимателно още от 1969, внимавай, това е годината на атентата на площад „Фонтана“, очевидно замислен да хвърли всички подозрения върху левицата и психологически да подготви общественото мнение за завръщането към реда. Боргезе планира окупация на министерството на вътрешните работи, на министерството на отбраната, на централите на РАИ, на средствата за масова комуникация (радио и телефон) и депортацията на противниците от парламента. Това не са мои фантазии, защото впоследствие е намерена прокламация, която Боргезе е трябвало да прочете по радиото и в която пишело в общи линии, че най-сетне е настъпила очакваната политическа революция, класата, управлявала двайсет и пет години, е довела Италия до ръба на икономическата и нравствената разруха, въоръжените сили и силите на реда застават до водачите на преврата в завземането на властта. Италианци, трябвало да завърши Боргезе, като връщаме в ръцете ви славния Трикольор, ние ви призоваваме да запеете с цяло гърло нашия неудържим химн на любовта, Да живее Италия. Типична мусолиниевска риторика.

Между седми и осми декември (припомни ми Брагадочо) в Рим се събират стотици съзаклятници, започват да раздават оръжие и муниции, двама генерали заемат позиция пред министерството на отбраната, една въоръжена група горски се разполага пред телевизионните централи на РАИ, в Милано се подготвя окупацията на Сесто Сан Джовани, традиционна цитадела на комунистите.

— И изведнъж какво става? Целият план върви добре и може да се каже, че заговорниците държат Рим в ръцете си, Боргезе съобщава на всички, че операцията е прекратена. После ще кажат, че верните на държавата апарати са се опълчили на заговора, но в такъв случай са можели да арестуват Боргезе предния ден, без да чакат Рим да се напълни с лесничеи с униформи. Във всеки случай работата е ликвидирана тихомълком, съзаклятниците се разпръсват без инциденти, Боргезе се укрива в Испания, само неколцина глупаци се оставят да ги арестуват, но на всички е позволено да бъдат задържани в частни клиники, като по време на лечението си някои от тях получават посещения от Мичели, който им обещава закрила в замяна на мълчанието им. Има няколко парламентарни разследвания, за които пресата не казва почти нищо, дори общественото мнение се запознава смътно с фактите чак след три месеца. Какво е станало не искам да знам, това, което ме интересува, е защо преврат, подготвян с такава грижа, е анулиран за броени часове, превръщайки едно доста сериозно начинание във фарс. Защо?

— И аз това питам.

— Като че ли аз съм единственият, който си е задавал този въпрос, и със сигурност съм единственият, който е намерил отговора, който е ясен като бял ден: през тази нощ пристига новината, че Мусолини, може би вече на национална територия и готов за появата си, внезапно умира — което на неговата възраст и като го разкарват като колет насам-натам, изобщо не е неправдоподобно. Превратът се отменя, защото харизматичния му символ вече го няма, и този път наистина, двайсет и пет години след предполагаемата му смърт.