Дона Тарт - Щиглецът

Смутен, започнах да пелтеча — всякакви нецензурни думи бяха сериозно нарушение на правилата в дома на семейство Барбър — но господин Барбър като че ли не беше особено възмутен.

— Е, Тио — каза той сухо, хвърляйки поглед някъде над главата ми, — радвам се да забележа, че се чувстваш по-добре. Хайде, да побързаме, за да намерим маса.

През следващата седмица всички забелязаха, че апетитът ми се е подобрил, дори Тоди.

— Приключи ли с гладната стачка? — попита ме той любопитно една сутрин.

— Тоди, яж си закуската.

— Ама нали така се казва — когато хората не ядат.

— Не, гладни стачки правят затворниците — отбеляза самоуверено Китси.

— Котенце ! — намеси се господин Барбър предупредително.

— Да, ама той изяде вчера три гофрети — каза Тоди, поглеждайки настоятелно ту единия, ту другия от безразличните си родители с надеждата да привлече вниманието им. — А аз изядох само две. Тази сутрин изяде една купа корнфлейкс и шест парчета бекон, а вие казахте, че пет парчета бекон са прекалено много за мен. Защо аз да не мога да изям пет парчета?

— Е, здравей, здравей — каза психиатърът Дейв, затвори вратата и се разположи срещу мен в кабинета си — навсякъде имаше килими и лавици със стари наръчници („Наркотици и общество“; „Детска психология: различният подход“); както и бежови надиплени завеси, които се разтваряха с тихо бръмчене, когато той натиснеше едно копче.

Усмихнах се смутено, плъзвайки поглед из стаята, по растенията в саксии, бронзовата статуя на Буда, гледах навсякъде, само не и към него.

— И тъй — далечният шум на уличното движение, долитащ от Пето Авеню, придаваше на мълчанието, възцарило се между нас, гигантски, междугалактически измерения. — Как си днес?

— Ами… — очаквах консултациите при Дейв с ужас, това изпитание, през което преминавах два пъти седмично, за мен не беше много по-различно от посещение при зъболекар; чувствах се виновен, че не мога да го харесвам, при положение, че той полагаше такива усилия, винаги ме питаше какви филми и какви книги харесвам, изрязваше статии от „Гейм Про“ 37 37 „ГеймПро“ — списание за електронни игри. — Б.пр. , които според него биха представлявали интерес за мен — понякога дори ме водеше на хамбургери в закусвалнята EJ — и все пак, когато започнеше с въпросите си, аз се вцепенявах, като че ли ме бяха изблъскали изненадващо на сцена, където се играеше пиеса, а аз не си знаех репликите.

— Днес ми се струваш малко разсеян…

— Ами… — не бях пропуснал да отбележа, че немалко от книгите по лавиците в кабинета имаха заглавия, съдържащи думата „секс“: „Сексуалност на подрастващите“, „Секс и познавателна способност“, „Видове сексуални отклонения“ и — любимото ми: „Открит поглед към сексуалните зависимости“. — Струва ми се, че съм добре.

— Струва ти се?

— Не, добре съм наистина. Нещата се развиват добре.

— Така ли? — Дейв се облегна назад на стола си и заклати единия си крак, обут в кец „Конвърс“. — Това е чудесно — после продължи: — Защо не ми поразкажеш това-онова за последните събития около теб?

— О… — почесах се по едната вежда, отклоних поглед — испанският все още ме затруднява… трябва да направя още един допълнителен тест, сигурно ще е в понеделник. Но пък имам отлична оценка за доклада си за Сталинград. Което вероятно означава, че оценката ми по история вече няма да е В минус, а чисто В.

Той мълча толкова дълго, взирайки се в мен, че аз започнах да се притеснявам и затърсих какво друго да кажа. После попита:

— Нещо друго?

— Ами… — сведох поглед към пръстите си.

— Какво е положението с твоята тревожност?

— Не е толкова лошо — отвърнах и се замислих колко много ме притесняваше фактът, че не знам нищо за Дейв. Той беше от мъжете, които носят венчална халка, която не прилича много на венчална халка — а може и наистина да не беше и той просто да се гордееше особено много с келтския си произход 38 38 Венчалните халки с келтски мотиви са много популярни в Англия и САЩ. — Б.пр. . Ако трябваше да изкажа предположение, бих казал, че се е оженил наскоро и има бебе — имаше онова изтощено излъчване на преуморен млад баща, като че ли му се налагаше да става да сменя памперси нощем — но кой би могъл да знае?

— А лекарството? Как стои въпросът със страничните ефекти?

— Ъъъ… — почесах се по носа — май вече го понасям по-добре.

Напоследък дори не бях вземал предписаните хапчета, от които толкова ми се доспиваше и така ме болеше глава, че бях започнал да ги хвърлям в умивалника и да ги отмивам с вода.