Дона Тарт - Щиглецът

— О, Медора — казваше той, полюлявайки се от пети на пръсти. — Все такъв неизчерпаем източник на забавление! Милото старо момиче — рядка и забележителна личност. Наближава деветдесетте! Разбира се, семейството й има най-чиста кръв на Никърбокър 186 186 Дидрих Никърбокър е псевдоним на Уошингтън Ървинг, под който той пише „История на Ню Йорк“, фамилното име е често срещано сред първите заселници от холандски произход, затова и се превръща в определение за старите заселнически родове, на едновремешната „Манхатънската аристокрация“ и по-общо за кореняк-нюйоркчанин. — Б.пр. , както тя винаги обича да ни напомня — о, трябва да я видиш как енергично командва прислугата — тук той си позволи да се изкиска снизходително, — ужасно е, скъпа, но пък е толкова забавно, поне аз си мисля, че ще ти се стори така… вече не могат да наемат цветнокожи , така му казват сега, нали, цветнокожи ? за прислуга, защото Медора има склонността да употребява… е, да кажем, езика на своята младост . Особено когато се опитват да й попречат да направи нещо или да я вкарат във ваната. Доколкото чувам, била извънредно борбена, когато изпаднела в подходящо настроение! Погнала един от афроамериканските санитари с ръжена от камината. Ха-ха-ха! Е… нали знаеш… може да сполети всеки от нас. Тя е от онова поколение, което е гледало „Къщичка в небето“ 187 187 Мюзикъл, в който всички изпълнители са афроамериканци, предизвикал спорове дали начинът на представяне на чернокожите е коректен. — Б.пр. , такава си е Медора. А и бащата е притежавал онова имение във Вирджиния, в Гучланд Каунти 188 188 По време на гражданската война тези територии са били част от Конфедерацията. — Б.пр. . Бракът й е бил изцяло по сметка. Все пак синът — познаваш го, нали? — си беше истинско разочарование, не мислиш ли? С това пиене. А пък и дъщерята. Може да се каже, че присъствието й в доброто общество също е провал. Напълнила е къщата си с котки, нали разбираш. Виж, братът на Медора, Оуен — Оуен беше много, много мил човек, помина се от сърдечен удар в съблекалните на спортния клуб… в момент на малка интимност в съблекалнята, ако ме разбираш. Прекрасен човек беше Оуен, но винаги е бил донякъде изгубена душа, отиде си от този свят, преди да успее да намери себе си, така мисля аз.

— Тио — каза госпожа Барбър, протягайки внезапно ръка към мен, точно когато се опитвах да се измъкна, с жест на човек, блокиран в горяща кола, който протяга ръка към някой от спасителния екип, — Тио, искам да те запозная с Хависток Ървинг.

Хависток Ървинг се извърна и прикова в мен острия си — и като че ли не особено дружелюбен — заинтригуван поглед.

— Тиодор Декър.

— Боя се, че е така — отвърнах малко учудено.

— Разбирам. — Той ми ставаше все по-антипатичен. — Учуден сте, че ви познавам. Е, разбирате ли, аз познавам вашия уважаван партньор, господин Хобарт. А познавах и неговия уважаван партньор, господин Блакуел.

— Нима? — отвърнах с подчертано безразличие; в търговията с антики ежедневно ми се налагаше да общувам с възрастни господа от неговия тип, сипещи обидни намеци, а госпожа Барбър, която не беше пуснала ръката ми, сега я стисна още по-силно.

— Хависток е пряк потомък на Уошингтън Ървинг — поясни тя. — Пише негова биография.

— Колко интересно.

— Да, доста интересно е — отвърна спокойно Хависток. — Макар че в съвременния академичен свят вече не ценят толкова високо Уошингтън Ървинг. Маргинализират го — каза той, явно доволен, че е намерил подходящата дума. — Гласът му не бил автентично американски, така твърдят учените. Малко прекалено космополитен, прекалено европейски. Което, предполагам, би могло да се очаква, като се вземе предвид, че Ървинг се е учил предимно от Адисън и Стийл. Така или иначе, моят именит предшественик сигурно би одобрил ежедневната ми програма.

— Която се изразява в…?

— Работа в библиотеки, четене на стари вестници, разучаване на стари документи от правителствени архиви.

— А защо правителствени архиви?

Той махна небрежно с ръка.

— Интересни са ми. А още по-голям интерес проявява към тях един мой близък познат, който понякога съумява да изрови в процеса на търсенето много интересна информация… струва ми се, че вие двамата се познавате?

— Кой е той?

— Лушъс Рийв?

В последвалото мълчание говорът на множеството и звънът на чашите отекнаха като рев, като че ли внезапен силен порив на вятъра премина през стаята.