Дона Тарт - Щиглецът

Борис изду присмехулно устни, по едновремешния си обичай.

— Вярвай ми, Хорст се грижеше за картината като за собствено дете. Като казвам това — той притвори очи, — не мога да твърдя същото за тези, другите. Съжалявам, че трябва да ти го съобщя, но те далеч не са гении. Ще трябва да се надяваме, че имат достатъчно ум да не я държат зад пещта за пица или на някакво подобно място. Шегувам се — каза той снизходително, когато забеляза колко ужасено го бях зяпнал. — Макар да съдя от наученото, че я държат в ресторант или близо до някакъв ресторант. Поне в същата сграда. Ще поговорим за това по-късно — той отново вдигна ръка.

— Тук? — попитах недоверчиво, след кратко мълчание. — В Ню Йорк?

— По-късно. Това може да почака. Но има нещо друго — продължи той по-тихо, гласът му зазвуча тревожно и той се озърна наоколо, погледна и зад гърба ми. — Слушай, слушай. Всъщност именно това дойдох да ти кажа. Хорст — той досега не знаеше, че името ти е Декър, разбра го чак днес, когато ме попита по телефона. Да познаваш един тип на име Лушъс Рийв?

Аз седнах.

— Защо?

— Хорст казва да стоиш надалеч от него. Хорст знае, че търгуваш с антики, но не беше успял да направи връзката с онова, другото нещо, преди да научи името ти.

— Какво друго нещо?

— Хорст не искаше да навлиза в подробности. Не знам в какво си се забъркал с този Лушъс, но Хорст казва да не припарваш до него и аз реших, че е важно да ти го предам веднага. Той прекарал Хорст много лошо в някаква история, която няма връзка с нашите работи, и Хорст пратил Мартин подир него.

— Мартин?

Борис махна с ръка.

— Не познаваш Мартин. Ако го беше виждал, щеше да го помниш, можеш да ми вярваш. Така или иначе, този тип Лушъс не е стока, и не е добре човек в твоя бизнес да има вземане-даване с него.

— Знам.

— Каква работа имаш с него? Ако мога да попитам?

— Аз… — отново поклатих глава, съзнавайки колко невъзможно е да навляза в тази тема. — Много е сложно.

— Е, аз нямам представа с какво те държи той. Ако имаш нужда от помощта ми, разбира се, че можеш да разчиташ на мен — обещавам ти я — а и на помощта на Хорст, предполагам, защото той те хареса. Приятно ми беше да го видя толкова оживен и разговорлив вчера! Струва ми се, че той не познава чак толкова много хора, с които може да се държи естествено и да споделя интересите си. Много интелигентен е Хорст. Човек може да научи много от него. Но — той хвърли поглед към часовника си — извинявай, не искам да прозвучи грубо, но се налага да отида на едно място… имам големи надежди за картината! Възможно е, струва ми се, да си я върнем! Така че — той се изправи и храбро тупна с юмрук по гърдите си, — смелост! Ще говорим скоро пак.

— Борис?

— Да?

— Какво би направил, ако разбереш, че едно момиче те мами?

Борис — който вече беше тръгнал към вратата — се закова на място.

— Я повтори!

— Ако мислиш, че момичето ти изневерява…

Борис се намръщи.

— Не си сигурен? Нямаш доказателство.

— Не — казах, преди да осъзная, че това всъщност не е така.

— Тогава я попитай открито — каза решително Борис. — В някакъв приятен момент, когато тя не е нащрек и не очаква такъв въпрос. В леглото може би. Ако я хванеш в подходящ момент, дори да те излъже, ще разбереш. Ще изгуби присъствие на духа.

— Не и тази жена.

Борис се разсмя.

— Какво? Добра жена си намерил значи! Рядко срещана! Красива ли е?

— Да.

— Богата?

— Да.

— Интелигентна?

— Повечето хора биха казали „да“.

— Безсърдечна?

— Малко.

Борис се разсмя отново.

— И ти я обичаш, да. Но не прекалено много.

— Защо мислиш така?

— Защото не си нито бесен, нито гневен, нито потънал в скръб! Не крещиш, че ще я удушиш с голи ръце! Което означава, че душата ти не е много свързана с нейната. И това е добре. Ето какво казва моят опит. Пази се от онези, които обичаш прекалено много. Те ще те унищожат. Онова, което ти трябва, ако искаш да живееш щастливо на този свят; е жена, която води свой живот и оставя и теб да водиш своя.

Той ме потупа два пъти по рамото и си тръгна, оставяйки ме да се взирам с наново нахлуло отчаяние във витрината със среброто, мислейки за омърсения си живот.

Когато ми отвори вратата същата вечер, Китси всъщност не изглеждаше толкова невъзмутима, колкото би могла да бъде: говореше за няколко неща едновременно, за новата рокля, която искаше да си купи, пробвала я, не могла да вземе решение, помолила да й я запазят, в Мейн имало буря… изпопадали много дървета, стари дървета на острова, чичо Хари се обадил, колко тъжно!