Дона Тарт - Щиглецът

Но нали са ме видели.

Ще кажеш, че трябва да са видели някой друг.

Има трима очевидци.

Не ме интересува. И тримата грешат. „Не съм бил аз.“

Цял ден ще водят хора, които ще свидетелстват против мен.

Много добре. Да го направят.

Някой бе спуснал щорите на витрината, и масата ни се изпъстри със сенки, подобни на тигрови шарки. Рийв, наблюдавайки ме самодоволно, набоде на вилицата си една яркооранжева скарида и я изяде.

— Искам да кажа, опитвах се да преценя как стоят нещата — продължи той. — Може би ще ми помогнете? Коя друга картина с тези размери е дори приблизително от същата класа? Може би онази очарователна малка работа на Веласкес, нали си спомняте, градината на вила „Медичи“. Да не говорим пък, че картината е една от малкото оцелели работи на художника.

— Бихте ли ми обяснили отново за какво говорим? Защото не съм много сигурен, че разбирам накъде биете.

— Е, дръжте се както предпочитате — каза той любезно, попивайки устни със салфетката. — Не можете да заблудите никого. Въпреки че държа да кажа — доста безотговорно е да я поверите на тези бандити, да я разнасят насам-нататък и да я залагат.

Когато той забеляза абсолютно искреното ми удивление, нещо подобно на изненада трепна за миг по лицето му, но изчезна също толкова бързо.

— Такава ценност не бива да се поверява на хора като тях — каза той, дъвчейки усилено. — Улични бандити… простаци.

— Вече наистина не намирам никакъв смисъл в думите ви — отвърнах рязко.

— Нима? — той остави вилицата си. — Е, добре. Моето предложение — ако благоволите да разберете за какво говоря — е да купя това нещо от вас.

Почувствах как шумът в ушите — спомен от някогашната експлозия — започна да се надига, както ставаше често в моменти на стрес, високо бръмчене като на приближаващ самолет.

— Да цитирам ли цифра? Е, мисля, че половин милион ще свърши работа, като се вземе предвид това, че аз съм в състояние да телефонирам още сега, на минутата — той извади мобилния си телефон от джоба и го постави на масата — и да сложа край на тази ваша търговска инициатива.

Притворих очи, после отново ги отворих.

— Вижте, колко пъти трябва да повтарям? Наистина не знам какво се върти в главата ви, но…

— Ще ви кажа точно какво се върти в главата ми, Тиодор. Мисля за консервация, съхраняване на едно произведение на изкуството. Очевидно тези грижи не са първостепенни за хората, с които имате делови отношения. Несъмнено разбирате, че такъв изход е най-подходящ и за вас, а и за картината. Явно е, че сте натрупали състояние от това, но не бихте ли се съгласили, че е безотговорно да я подхвърляте насам-натам в такива условия, излагайки я на опасност?

Но моето непресторено недоумение, предизвикано от думите му, като че ли свърши добра работа. След миг на странно колебание, което не можах да си обясня, той бръкна във вътрешния джоб на сакото си…

— Всичко наред ли е? — попита появилият се внезапно сервитьор с вид на фотомодел.

— Да, да, всичко е чудесно.

Сервитьорът се изпари, видях го да прекосява с плъзгаща се походка залата, отивайки да побъбри с красивата салонна управителка. Рийв извади от джоба си няколко сгънати страници, които побутна по покривката на масата към мен.

Беше разпечатка от някакъв уебсайт. Очите ми се плъзнаха бързо по страниците: ФБР… международни организации… провалена акция… разследване…

— Какво е това, да му се не види? — възкликнах толкова високо, че една жена на съседната маса подскочи на мястото си. Рийв — който продължаваше да се храни — не отговори.

— Не, наистина искам да ми отговорите. Какво общо има всичко това с мен?

Прехвърлях нервно страниците — обвинение в убийство по невнимание… Кармен Уидобро, икономка, наета от агенция за временна заетост „Маями“, застреляна от агенти, нахлули в къщата… тъкмо се канех да попитам отново какво общо има статията с мен, когато застинах на мястото си.

„Една картина на стар майстор, считана преди за унищожена («Щиглецът» на Карел Фабрициус, 1654) е била ползвана според слуховете като гаранция в сделката с Контрерас, но за съжаление не била открита при нахлуването на полицията в имението му в Южна Флорида. Въпреки че крадени произведения на изкуството често се ползват като гаранция в начинания, свързани с търговия с оръжия и наркотици, Службата за борба с наркотиците възразява срещу твърденията на отдела на ФБР, разследващ кражби на произведения на изкуството, че операцията е «провалена» и «проведена аматьорски», и направи публично изявление, в което се изразява съжаление за смъртта на госпожа Уидобро, но и се подчертава, че агентите на службата не са обучени да идентифицират и възстановяват крадени произведения на изкуството. «В напрегнати ситуации като тази», заяви Търнър Старк, говорител на Службата за борба с наркотиците, «наш приоритет винаги са били безопасността на агентите и цивилните, тъй като нашата работа осигурява материал за обвинението по най-тежките престъпления за злоупотреба с контролирани субстанции съгласно американския закон.» Фурорът, предизвикан от неуспялата акция, особено след делото във връзка със смъртта на случайно застреляната госпожа Уидобро, доведе до настоявания за по-тясно сътрудничество между двете служби. «Достатъчно щеше да бъде едно телефонно обаждане», каза Хофстеде фон Молтке, говорител на отдела на Интерпол за издирване на откраднати произведения на изкуството, на вчерашната пресконференция в Цюрих. «Но тези хора не са мислели за нищо друго освен за необходимостта да извършат арест и да постигнат желаната от тях присъда, а това е много неприятно, защото сега, след новото изчезване на картината, могат да минат десетилетия, преди тя да се появи отново.»