Дона Тарт - Щиглецът

— Много по-силно ли е от „екстази“?

— Не… е, да, но е прекрасно, вярвай ми. Все ми се искаше да излезем с Котку някъде навън, на открито, само че там е прекалено близо до магистралата — светлини, коли… какво ще кажеш за този уикенд?

Така че имаше какво да очаквам с нетърпение. Но тъкмо бях започнал да се чувствам по-добре и обнадежден — спортният канал не беше включван от една седмица, което несъмнено беше някакъв рекорд — когато, прибирайки се от училище, намерих баща ми да ме чака у дома.

— Трябва да поговоря с теб, Тио — каза той в момента, когато влязох. — Можеш ли да ми отделиш минутка?

Аз спрях.

— Ами да, разбира се — дневната изглеждаше почти като след обир — навсякъде имаше разпилени хартии, дори възглавниците на дивана бяха поразместени.

Баща ми престана да крачи — движеше се малко вдървено, като че ли го боляха коленете.

— Ела тук — каза той с приятелски тон. — Седни.

Седнах. Баща ми въздъхна; после седна срещу мен и прокара ръка през косата си.

— Адвокатът — каза той, приведе се напред с ръце, сключени между коленете, и ме погледна открито.

Чаках.

— Адвокатът на майка ти. Искам да кажа… знам, че е съвсем неочаквано, но наистина имам нужда ти да поговориш по телефона с него от мое име.

Беше ветровито; навяваният отвън пясък потропваше по стъклената врата, а тентата във вътрешния двор плющеше като знаме.

— Какво? — попитах, след като помълчах колебливо. Когато той ни напусна, майка ми беше споменавала нещо за среща с адвокат — предполагах, че става дума за развод, но така и не узнах какво бе излязло от тази среща.

— Ето какво… — баща ми си пое дълбоко дъх и се загледа в тавана. — Ето каква е работата. Предполагам, ти си забелязал, че вече не се занимавам със спортни залагания, нали? Ами — продължи той, — иска ми се да сложа край на това. Докато все още съм напред с материала, така да се каже. Не че… — той помълча и като че ли се замисли, — искам да кажа, честно, бях станал доста добър в тази работа, защото си правех необходимите проучвания и спазвах някаква дисциплина. Правя си изчисленията. Не залагам импулсивно. И наистина, както казах, справях се доста добре. Спечелих доста пари през последните месеци. Само че…

— Така — казах аз объркано в настъпилото мълчание, питайки се накъде ли бие.

— Искам да кажа, защо да си търся белята? Тъй като — той постави ръка на сърцето си — аз наистина съм алкохолик. Аз съм първият, който го казва. Изобщо не мога да пия. Едно питие ми е много, хиляда не ми стигат. Отказването от пиенето е най-доброто нещо, което съм правил някога. А пък с хазарта, въпреки склонността ми към пристрастяване и така нататък, винаги е било някак различно, разбира се, изпадал съм в тежки положения, но никога не съм бил като тези хора, които, знам ли, се увличат дотолкова, че са готови да злоупотребят със служебни пари, да съсипят семейния бизнес и други подобни. Но — той се засмя — ако не искаш да те острижат рано или късно, най-добре е да не се мотаеш постоянно в бръснарницата, нали така?

— И какво? — попитах предпазливо, след като бях чакал известно време да продължи.

— Ами какво… уффф — баща ми прокара пръстите на двете си ръце през косата си; изглеждаше като малко момче, объркан, невярващ. — Ето какво. Наистина искам да направя някои големи промени, и то незабавно. Защото имам възможност да започна от най-долните етажи в един чудесен бизнес. Един мой приятел има ресторант. И, искам да кажа, струва ми се, че това ще бъде наистина страхотно за всички нас — такъв шанс се отваря един път в живота, така си е. Нали знаеш, на Ксандра сега й е много тежко с новия й шеф, който е голяма гад, и знам ли, просто ми се струва, че такова решение би било много по-разумно.

Баща ми? Ресторант?

— Уау — това е супер — казах аз. — Уау.

— Да — баща ми кимна. — Наистина е супер. Но работата е там, че за да отвориш такова заведение…

— Какъв ресторант?

Баща ми се прозя и потърка зачервените си очи.

— О, знаеш ли… просто обикновена американска храна. Стекове, хамбургери, такива неща. Съвсем простичка и добре приготвена. Но проблемът е там, че за да може моят приятел да открие заведението и да плати таксите за ресторанта…

— Такси за ресторанта ли?

— О, Господи, да, не би повярвал, ако ти кажа колко пари искат за такова нещо. Трябва да се плащат такси за ресторанта, за лиценз за алкохол, застраховка… много разходи изисква разработването на такова място.

— Е, добре — разбирах накъде бие с тези обяснения. — Ако имаш нужда от парите в моята сметка…