Дона Тарт - Щиглецът

„Лексус“? Всеки ден се сблъсквах с всевъзможни неща — дребни и по-значителни, които ужасно исках да споделя с майка си, и докато стоях занемял и гледах как баща ми товари куфарите в багажника, първата ми мисъл беше „Уау, да видим какво ще стане, когато тя научи за това“. Нищо чудно, че не беше пращал пари вкъщи.

Баща ми хвърли със замах недоизпушения си „Вайсрой“.

— Окей — каза той, — качвай се.

Пустинният въздух сякаш го беше наелектризирал. В Ню Йорк бе изглеждал малко унил и невзрачен, но в трептящия от горещина въздух бялото спортно сако и тъмните очила, с които приличаше на водач на някаква секта, изглеждаха съвсем на място.

Колата потегли с натискане на копче, при това толкова тихо, че първоначално не долових движението. Плъзнахме се напред в лишено от дълбочина пространство. Толкова бях привикнал да се друсам на задните седалки на таксита, че това гладко, прохладно пътуване ме накара да се почувствам капсулиран, имаше нещо зловещо в него: кафяв пясък, убийствено ярка светлина, транс и мълчание, донесени от вятъра боклуци, веещи се по телените огради. Все още се чувствах замаян и безтегловен от хапчето, и налудничавите фасади и гигантските сгради по „Стрип“ 69 69 „Стрип“ — част от булевард „Лас Вегас“, където са съсредоточени много казина и хотели, някои от които сред най-големите на света. — Б.пр. , силното, трептящо сияние там, където дюните срещаха небето, ме караха да се чувствам така, сякаш се бяхме приземили на друга планета.

От известно време Ксандра и баща ми разговаряха тихо на предната седалка. Сега тя се обърна към мен — дъвчейки ожесточено дъвката, грубовата, осветена от слънцето, бижутата й блестяха на силната светлина.

— Е, какво ще кажеш? — попита тя, и от нея лъхна силно на „Джуси Фрут“.

— Луда работа — казах, наблюдавайки как покрай прозореца на колата премина една пирамида, а после и Айфеловата кула — бях прекалено зашеметен, за да възприема всичко.

— Казваш му „луда работа“ сега? — каза баща ми, почуквайки с нокът по волана по начин, който обикновено свързвах с опънати нерви и скандали късно вечер, когато се прибираше от офиса у дома. — Чакай само да видиш довечера как е осветено всичко.

— Погледни там — сам ще се убедиш — каза Ксандра, пресягайки се, за да посочи нещо през прозореца откъм страната на баща ми. — Ето го и вулкана. Наистина действа.

— Всъщност, струва ми се, че сега го поправят. Но на теория, така е. Гореща лава. На всеки кръгъл час.

— Отклонете се вляво след точно две мили — разнесе се механичен женски глас.

Карнавална пъстрота, гигантски глави на клоуни и знаци XXX 70 70 Знаци, обозначаващи киносалони, където се прожектират порнографски филми или места, където се продават порнографски списания. — Б.пр. : непознатото ме вълнуваше, но и малко ме плашеше. В Ню Йорк всичко ми напомняше на майка ми — всяко такси, всеки уличен ъгъл, всеки облак, преминал пред слънцето — но в тази гореща пясъчна пустота добивах усещането, че тя никога не е съществувала; не можех да си представя дори духа й, който гледа надолу към мен. Като че ли и последната следа от нея бе изгоряла в разредения пустинен въздух.

Продължавахме нататък, а фантасмагоричната редица на небостъргачите започна да се снишава и премина в пущинак, осеян с паркинги и аутлети, редяха се безлични отбивки пред търговски центрове, „Съркът Сити“ 71 71 Верига магазини за битова електроника. — Б.пр. , магазини за играчки, супермаркети и закусвални, „Отворено 24 часа“, и не беше ясно къде започва и къде свършва всичко това. Небето беше широко и пусто, като небето над море. Докато се опитвах да не заспя — примигвайки в ярката светлина — мислех объркано за скъпото, тапицирано с кожа купе на колата и се сетих за една история, която майка ми често бе разказвала: как, когато двамата с баща ми започнали да се срещат, той се появил с едно порше, което заел от свой приятел, за да я впечатли. Едва след като се оженили, тя разбрала, че колата всъщност не е негова. Тя като че ли приемаше историята за забавна — макар че, ако се вземат предвид други, не толкова забавни факти, които излезли на бял свят след сватбата (като например това, че е бил арестуван като малолетен за неизвестни провинения), аз се питах как съумява да намира нещо весело в този случай.

— Ъъъ, откога имате тази кола? — повиших тон, за да прекъсна разговора им на предната седалка.

— О… ами… малко повече от година, нали, Ксан?