Робърт Уолър - Танго

Така местният възторг, породен от онова, което наричаха Пътя на високопланинските плата, бе разбираем, понеже Саламандър умираше. В продължение на петнайсет години бях свидетел на агонията му, въпреки че упадъкът бе започнал дълго преди да предприема своите наблюдения. Главният въпрос бе дали може да бъде сторено нещо, което да спаси пациента. Моето лично мнение – разбира се, давам си сметка, че не съм експерт по тези въпроси – бе, че нищо не може да се направи. Прекалено бяхме загазили, за да сме в състояние да възкръснем – приличахме на нещо като изгаснал въглен: не още напълно превърнал се в пепел, но неспособен на по-нататъшно горене.

Съжалявах много за това. Някога Саламандър беше едно добро място. И все още е, в известен смисъл. Но ми ставаше все по-ясно и по-ясно, че дните ни са преброени още от времето, когато през хиляда осемстотин деветдесет и шеста година Ебъл Олсън забил колче в земята и нарекъл града на реката Литъл Сал, която на свой ред получила името си от кавалеристите, момчетата, преминали като тайфун оттук, развели знамето на идеята за "явното предопределение" и покосили голяма част от местното население, разчиствайки терена за белите заселници.

В исторически контекст индианците били куражлии, но не можели да се мерят с трийсет и седем милиметровото оръдие, изобретено от някой си Бенджамин Бъркпи Ходжкис от Уотъртаун, Кънектикът, или с разработената и патентована първа успешна картечница в света на доктор Ричард Джордан Гатлинг. Освен огневото надмощие имало грубо потъпкване на мирни договори и заграбване на земи, от които дори Чингис Хан би се изчервил, да не говорим пък за мисионерите, хвърлящи неистови усилия да убедят езичниците, че християнството е техният истински път към спасението, каквото и да означавало това.

Онова, което окончателно довършило индианците, било, че просто сме ги лишили от основния им източник на препитание, избивайки всички бизони, изличавайки и последното стадо от района около река Канънбол през хиляда осемстотин шейсет и трета с помощта на обединените сили на военните, наемниците и старите врагове на сиуксите от горите, племето кри. По дяволите, правителството дори раздало медали на ловците на бизони за ролята им в обезвредяване на индианската заплаха.

Въпреки всичко, спомням си как стояха нещата по времето, когато още бях малко момче от тази област, наричана Уест Ривър Каунти. Особено ясно си спомням съботните вечери. Фермерите и едрите земевладелци пристигаха в града, спираха в местния изкупвателен пункт, където продаваха по някое и друго яйце или пилета, за да се сдобият с джобни, после продължаваха надолу по улицата, за да си купят плодове и зеленчуци, да се подстрижат или нещо друго. Наричахме ги "Нощите на дъщерите и яйцата", защото това предимно донасяха фермерите със себе си, когато идваха в Саламандър. Градският оркестър свиреше в малката беседка в парка, а хората си купуваха пуканки от оцветения в бяло, синьо и червено фургон наблизо и дъвчеха, докато слушаха "Звезди и ивици завинаги", както и други свои любими песни. Децата тичаха наоколо, старците бъбреха, а насред всичко това се вихреше някой сложен танц, водещ към създаването на ново семейство.

Както и да е, известно време часовникът си тиктакаше и лихвите ни растяха, макар никой от нас да не си даваше сметка за това. Просто приемахме за даденост, че всичко ще си продължи все така щастливо во веки веков и даже че с течение на времето ще става по-добре заради чудесата на земеделската химия и подобрените приспособления във фермите.

Докато оркестърът свиреше своята версия на "Гари Оуен", старият марш на армията на Кастър, нещата изглеждаха много добре. Нямахме ни най-малка представа, че кредиторът вървеше към нас. Беше слаб и жилав, с изпито лице, но все още се намираше твърде далеч, така че не можехме да го съзрем. Разбери едно, господине, тази част от страната е три пъти по-трудна. Това е сигурно. Тънка почва, ниска трева, оскъдно количество вода. Ранните картографи не са я нарекли Великата американска пустиня току-така. Без мечтите за създаването на империя тя вероятно щеше да си остане незаселена. Но федералното правителство вдигна флага на "явното предопределение", изпуснат от кавалеристите, и го предаде на разни бързаци, които на свой ред го развяха, показвайки на всеки черепа с кръстосаните кости от другата страна.

Федералните останаха в играта, дадоха ни земя чрез различни актове на Конгреса, заедно със субсидии за скъпоструваща иригационна система и за зърнодобив, който и без това вече бе в излишък. Естествено, когато ги подкупят за нещо, хората обикновено го правят. Окуражаването да се пресушат водните запаси, които биха могли да се попълнят отново едва след сто и повече години, обикновено води до пълното изпразване на тези водоизточници след време. Подобно нещо се случва и с почвата, ако бъде оставена да бъде отвята от вятъра или да бъде отмита във водите на реките заради лоши фермерски практики и изтощаване. Проблемът е, че има някои фундаментални закони, когато става дума за почвите и водите, а именно: когато изчезнат, вече ги няма – ако не завинаги, поне за доста дълъг интервал от време.