Робърт Уолър - Танго

Зад гърба си Джордж Ридик бе оставил измъчена и случайна криволица от травмирани корпоративни директори и правителствени администратори, мнозина от които се бяха оттеглили от работа след единствената си среща с него. В скъпите курорти на Карибите мълвата за Ридик се предаваше от шезлонг на шезлонг. Вилата в Джамби Бей, една нощувка в която струваше хиляда и четиристотин долара, ви предпазваше от сблъсък с местните, но нищо не можеше да ви спаси от Джордж Ридик, ако решеше да ви посети. Това твърдяха почиващите там, опънати край басейна с чаша ром в ръка, потръпващи леко под топлите лъчи на слънцето.

Джордж Ридик разбираше, че богатите рядко биваха засегнати от проблемите, които създаваха. Други бяха потърпевшите – както хора, така и животни, – но адвокатите отбиваха нападките с абстрактни термини, далеч от ежедневната реалност на обзаведените от дизайнери директорски офиси. Джордж Ридик се грижеше за това да изтърпите последиците от вашите решения, физически и емоционално. Казваха, че е неочаквано ехо от нещата, които някога си правил, и че със сигурност ще се замислиш сериозно, преди да ги сториш отново, след изтърпяното оскверняване над духа и мъжествеността ти.

Както казваше Ридик на Сузана Бентийн:

– Аз просто осигурявам допълнителен изход от лошия избор, направен от определени хора.

Да, Джордж Ридик продължаваше да е там, продължаваше да носи лепната върху името си лента от изолирбанд, на която пишеше "НАКАЗВАЙ КОПЕЛЕТАТА!" Ако си нарушил стандартите, определени и наложени еднолично от него, той ще се появи. Не веднага, но ще тръгне към теб... евентуално. А когато от време на време пресичаше Мохаве, той си спомняше за Сузана Бентийн и му се приискваше умът му да беше на друго място – място, където би могъл да има една такава жена до себе си.

Старецът:

– Както впоследствие установих, Карлайл Макмилън и аз имахме още една обща черта, освен тази, че и двамата харесвахме Гели Девъроу, и тази обща черта бе, че нито на него, нито на мен ни пукаше за тълпите от мъже в еднакви блейзери, наричащи себе си обществени представители или нещо от този род. Знаеш колко лесно можеш да ги забележиш: с техните престорени усмивки по неясните черно-бели снимки във вестниците, винаги стоящи зад някой кмет или губернатор или някой друг костюмар по време на прерязването на лентата в чест на наскоро построен храм на човешката изобретателност, Мамон или Армията по изследването и развитието на природните ресурси.

Не ги харесвам главно защото винаги са в приповдигнато настроение. Не ме разбирай погрешно, в този свят има жесток недостиг от щастие и аз съм твърдо за него. Но ако погледнеш отблизо тези сним- ки, можеш да забележиш думата "изгода", напечатана напряко на тези идеално почистени с восъчни конци зъби. Личи си дори на лошите фотографии. Тяхната преливаща веселост идва не от факта, че, са видели някой омайващ залез над Литъл Сал или просто защото са дарени с още един ден от живота от сладките мечти за пари, с които те ще направят нещо, от което ще спечелят още повече пари. Не ми е съвсем ясно какво точно смятат да правят с всичките тези пари, може би и те самите не знаят.

Другото нещо, което ми прави впечатление по тези тържества за официално прерязване на ленти, е, че те почти винаги са свързани с разрушаването на природата. Малката армия от блейзери си пада особено много по проекти от типа на строителство на магистрали, язовири, сметища за ядрени отпадъци и гигантски мостове – наистина огромни схеми от всякакъв вид, платени от данъкоплатците и нанасящи непоправими щети върху природата. Когато говорят по тези въпроси, често използват думата "прогрес", макар че напоследък все по-често я заменят с "икономическо развитие".

Слагат скъпоценните си блейзери само когато надушват някаква печалба. Когато някой проект е току-що завършен или толкова напреднал, че вече не може да бъде спрян. В по-ранните етапи се включват в шпионаж и конспирации, така че гледат да не се набиват много-много на очи. По този начин успяват да изненадат масите с чудесата на тези спекулации, когато един проект се появи в пълния си вид и готов за изпълнение. Нещо повече, елементът на изненада изстрелва проектите и те минават право през слабините и излизат от другата страна на всеки, дръзнал да постави под въпрос предимствата на някое конкретно магическо предприятие и неговата целесъобразност.

Усмихнах се на стареца и проверих диктофона, който бях поставил до чинията му. Бях виждал блейзерите. Всеки ги беше виждал.