Робърт Уолър - Танго

Докато разпъваше спалния си чувал пред камината, забеляза малка фигурка от липа на полицата. Фигурка на гола жена, от чиито коси излизаха пламъци. По-късно индианецът му каза, че жената представлявала Веста, римската богиня на домашното огнище. Бледоликата лечителка бе накарала индианеца да я издялка.

Карлайл легна в спалния чувал и се замисли за тялото на жената и за това как бе проблясвало на светлината на пламъците, докато тя танцуваше под звуците, излизащи изпод сбръчканите ръце, силно удрящи върху опънатата ярешка кожа, как потта капеше като сладък дъжд от зърната на гърдите ѝ и падаше в огнището при всяко нейно завъртане. Със съжаление установи, че му липсва всякаква чувствителност по отношение на церемонии и освещаване – просто я искаше.

Денят на благодарността. Първият на Карлайл във високопланинските плата. Телма Енгелстрьом беше излязла от болницата и отново ръководеше "Дани". Гели ѝ помагаше при сервирането на безплатна храна на по-възрастните, които нямаше къде да отидат, както и на хора от всякакви възрасти, които не можеха да си позволят нещо по-изискано. Тръгна си, когато Телма приключи за деня, и спря пред къщата на Карлайл малко след два часа. Беше ясен студен следобед; "Чикаго Беърс" губеха в третата четвъртина.

– Честит Ден на благодарността, Карлайл. Много мило, че ме покани.

Тя се усмихваше. Беше прекарала доста часове в разясняване на обстоятелствата около смъртта на Джак и в уреждане на продажбата на ранчото. С изключение на няколкото думи, които си бяха разменили в "Дани" и на погребението, тя и Карлайл не бяха разговаряли от нощта на смъртта на съпруга ѝ. Преди два дни я беше попитал дали има нещо против да празнува Деня на благодарността с него.

Карлайл бе промушил една малка пуйка на грила, който бе инсталирал в камината, и сега я печеше на огъня. Тя го наблюдаваше.

– Мислиш ли, че ще стане? Изглежда ми малко нестабилно.

– Някои неща стават, други – не – отвърна той. – Това приспособление лежи някъде по средата на целостта, бих казал... подобно на живота. Ако не стане, ще разпъна тази птица на кръст, скован от две от моите дъски, после ще я изгорим на кладата и ще си намажем сандвичи с фъстъчено масло.

– В такъв случай ще се моля да стане – отвърна през смях Гели. – Не че имам нещо против фъстъченото масло, но не си падам много по разпъването на кръст, към което се отнася и женитбата за бивши ездачи на бикове. Съжалявам, това, което казах, е ужасно! Би трябвало да съм в траур, но някак не успявам да си докарам жалейно настроение. Навремето Джак бе добър човек, но завърши като нещо много по-малко от това.

Карлайл, който клечеше пред камината, се извърна и я погледна.

– Доколкото знам, новият етикет значително е съкратил официалния период на жалеене, тъй че със сигурност ти е простено.

Той включи мотора на грила и пуйката бавно се завъртя, балансирайки перфектно върху шиша. Карлайл отново погледна към Гели Девъроу и сви рамене, после вдигна вежди и се усмихна.

– Е? Какво ще кажеш?

– Мисля, че засега можеш да отложиш сковаването на кръста.

Пуйката се въртеше, а той я обливаше с марината от червено вино, масло и чесън. Гели уви няколко големи картофа в алуминиево фолио, за да ги пъхнат по-късно в жаравата, после се зае със салатата. Карлайл се опита да намери подходяща станция на радиото, но не успя и вместо това пъхна в касетофона една касетка с музика на Вивалди. Премести две буренца от гвоздеи до акумулиращата печка и отвори бутилките с бира, които беше купил специално за случая. Седяха така, а моторът на грила ръмжеше под тежестта на пуйката.

Гели изглеждаше добре, наистина добре. Всички отбелязваха колко се е разхубавила след смъртта на Джак, независимо от тъжната и трагична кончина на съпруга ѝ (тъжна и трагична предимно за Джак, не толкова за Гели, добавяха тихо някои). Гели имаше вид на човек, хвърлил тежък товар от гърба си. Беше леко напълняла, точно колкото трябваше, а лицето ѝ бе изгубило изпития и тъжен израз, който бе носило толкова дълго време.

Карлайл не я беше виждал облечена в нещо по-различно от каубойски дрехи, но днес тя си бе сложила меко жълто поло , черно вълнено сако и панталони, които подчертаваха фигурата ѝ, а косата си бе прибрала с три малки гребенчета. Карлайл беше в своите стари работни ботуши, но зелената карирана риза, която бе купил специално за случая, подхождаше идеално на избелелите му бежови джинси.