Робърт Уолър - Танго

На плажа бе в разгара си конкурс за мис "Мокра фланелка". Участничката, която в момента се разхождаше по сцената, бе хубаво момиче, облечено в долнище от бански и прогизнала от вода тениска, на предницата на която се четеше надписът "Затворено в понеделник". Въпреки тази глупост Карлайл не можа да не се възхити на гърдите ѝ. Зърната им напираха да пръснат тънката памучна материя от усилието да бъдат забелязани. Предположи, че раздрусването на цици пред четиристотин викащи мъже имаше подобен ефект върху някои жени.

Членовете на сдружението "Сигма Чи" и съдружниците им бяха пияни и изгорели от слънцето и приличаха на представители на тъмните векове – период от историята на човешката цивилизация, който се смяташе за отдавна отминал.

– Да ги видим! ... Да ги видим! – скандираха те, смятайки това за по-рафинирана версия на "Покажи си циците!". Следобедът се разкъсваше от музиката на Ван Хален, изригваща от стереоуредба, създадена за комуникация с други светове.

И в крайна сметка тя им ги показа. С един замах смъкна от себе си както тениската, така и остатъците от гордостта си, освободи големите си прекрасни гърди, пресечени от ивица бяла плът на фона на шоколадовия тен, а цивилизацията се свлече на колене, ридаеща заедно със "Сигма Чи". След като постигна целта си, тълпата се хвана за долнището на банския ѝ. Стотиците пияници с одобрително ръмжене я подканваха да се освободи и от него. Отвръщайки на призива им, тя за кратко се сблъска със съвестта си, шлифована със строги пуритански възгледи, после размърда долната част на тялото си – със скъпернически движения, ограничавани от годините родителски предупреждения за умереност във всичко.

Карлайл си представи как в този момент в някой край на страната родителите ѝ седят с приятели, пият коктейли и казват: "Да, Кристина е второкурсничка в "Уилям и Мери", но още не е решила каква специалност иска. Спомена социология или може би изкуство, но ние сме притеснени от липсата на ориентация у нея. Пък и какво може да направи човек с диплом по изкуствата?"

С това тяло, подсмихна се Карлайл, Кристина нямаше защо да се притеснява за ориентацията си – дълга опашка от експерти съветници с удоволствие щяха да ѝ посочат правилния път.

Отново подкара на юг, разхождаше се по плажовете, до които можеше да се стигне, понеже все още не се бяха превърнали в нечия собственост. С дни клечеше на едно място, отдал се на четене, размисъл, отглеждане на косата си, търсене на спасение. В края на лятото напусна Източния бряг и отново потегли към вътрешността на страната. Спомни си за едно място, наречено Чимни Рок и вклинено в клисурата Хикори Нат, недалеч от Ашвил. Беше прекарал там една седмица в компанията на жена през... опита се да си спомни... преди много време, една есен. Тя искаше да нагледа малкото парче земя, което притежаваше в южната част на Блу Ридж. Карлайл тъкмо се бе уволнил от армията и се беше отправил към Форт Браг в Калифорния, затова бе решил да я придружи.

Беше наистина хубаво. През селото минаваше бързо планинско поточе, което завършваше в езеро. Наеха малка дървена хижа с огромна каменна камина и дълга веранда. Спътницата му беше прекрасна жена, наближаваща трийсетте, малко по-възрастна от Карлайл. Съпругът ѝ я бе напуснал, след като се бе дипломирал за лекар, и тя се беше видяла принудена да започне работа в офиса по поддръжката на базата, в която бе разпределен Карлайл. Там се бяха запознали.

Дърводелските му умения го бяха спасили от Виетнам. Един полковник беше хвърлил поглед на майсторлъка му и го бе изпратил в дивизията по поддръжка. Бе отслужил полагащите му се две години в работа по квартирите на офицерите във Форт Браг, включително няколко следобеда в дома на самия полковник, за да му построи веранда в задната част на къщата и сауна в приземния етаж. Рутинна работа, не му се налагаше да се поти.

Единайсет години по-късно, докато мислеше за жената, той отново се озова в Чимни Рок. Неделя следобед, в средата на август. Туристите се влачеха из магазините, в които им се предлагаха лули от царевични кочани и "оригинални индиански мокасини", изработени в Тайван.

На паркинга пред някакъв мотел видя група рокери, наричащи себе си "Пиратите", метнали се с мадамите си върху моторите, с типичните ботуши и кожени дрехи. Пиеха бира, позираха, стараеха се да поддържат вечното полумъртвешко изражение, което беше тяхната запазена марка, и да притесняват "нормалните граждани", надничащи иззад щорите на прозорците на своите офиси за покупко-продажба на недвижими имоти. В бара "Краби Дикс Ойстър" беше препълнено, а търсачите на развлечения изписваха графити по скалите край реката, за да кажат на един напълно безразличен свят, че са били тук, че "Ал обича Беки", поне за малко. Неделя в двете Каролини.