Робърт Уолър - Танго

Да не можеш да имаш деца е често срещана трагедия и към нея по никакъв начин не бива да се подхожда лековато. Но в град, пълен с мъже, които се смятат за чистокръвни жребци – каквито те, разбира се, не са, само питай жените! – неспособността да създадеш собствено потомство направо си е местният еквивалент на това да си голобрад евнух. Арло наистина си го отнасяше на тази тема, колчем се отбиеше в "Лерой".

– Някакви следи от бебета в близко бъдеще, Арло? Имаш ли нужда от помощ? – така му подвикваха в кръчмата.

Кати го завлякла в голямата окръжна болница на петстотин километра от Саламандър, пътуване, което той с радост би запазил в тайна. Може би наистина никой нямаше да разбере, ако в болницата Арло не се беше сблъскал случайно с Лерой, отишъл там да му подновят рецептата за лекарството за черния дроб. Лерой, с прозорливостта, придобита в резултат на упражняването с години на избраната от него професия, която се състоеше в сервирането на питиета на пияниците, предположил защо Арло се мотае в приемната пред клиниката за безплодие. Със завръщането си в Саламандър Лерой информира всичките си постоянни пиячи и билярдни акули за срещата, гарнирано с лично неговото предположение, че Арло бил посъветван да носи свободни долни гащета и бил накаран да мастурбира в пластмасова чашка. Това само направи живота на бедния Арло още по-черен и той започна да се отчайва. Отслабваше от целодневната работа в кооперативния магазин и от производство на недостатъчно количество сперма през нощта и носеше провала си, лепнат като етикет на лицето му. По онова време Кати вече клонеше към изкуствено оплождане, но Арло не даваше и дума да се издума за това.

– За бога, достатъчно проблеми си имам! – казваше ѝ той. – Само го направи и негодниците ще почнат да ме подпитват дали случайно не ни е посетил камионът, превозващ шопари за разплод и натоварен със замразена свинска сперма или нещо подобно!

Кати, обляна в сълзи и на крачка от душевен крах, изповядала мъката си пред най-добрата си приятелка, Лиона Уилямс. Лиона ѝ предложила да се срещне и поговори с новодошлата Сузана Бентийн, която, изглежда, знаела доста по всевъзможни въпроси. В началото идеята се сторила твърде радикална на Кати, но жените се отличават с полезната черта да правят онова, което е необходимо, когато се налага да свършат някоя работа. Черта, трябва да добавя, която напълно липсва от гените на повечето мъже, които яко се овързват в собствената си гордост и преклонение пред тестостерона или каквото и да е там, дето им пречи да се държат прилично.

И така, Кати посетила Сузана. Сузана казала, че проблемът може да е разрешим. За нещастие, Арло също трябвало да бъде включен в процеса. Това разтревожило Кати, но не и Сузана.

Когато Кати казала на Арло за новата стратегия, включваща участието на Сузана, Арло се метнал на зеления си пикап с най-мощния двигател на света и в продължение на половин час обикалял като луд из града, чудейки се кое да предпочете – развод или самоубийство. После се замислил за издръжката, която щял да плаща на Кати, ако се разведат, за пластмасовите чашки за събиране на сперма, за нехранимайковците от "Лерой", за развъждането на шопари и мастурбирането – в същия този ред. Тези перспективи донякъде го направили по-отворен към нови идеи и той се съгласил поне да поприказва със Сузана.

На следващата вечер Сузана похлопала на вратата на семейство Грегориан. Кати, с обувки на токчета и роклята, която си била купила предната година за бала на доброволците пожарникари, я въвела в дома си и я настанила на тапицирания с брокат диван – сватбен подарък от родителите на Арло. Арло бил наистина нервен, защото бил чувал слуховете за Сузана. Разбира се, никой от въпросните слухове не почивал на доказателства, но в Саламандър истината не струваше и пукната пара – никога не е струвала и никога няма да струва. Така че Арло, който не знаел какво да каже или направи, се повъртял, повъртял и накрая предложил на Сузана бира "Грейн Белт", която тя любезно отказала.

Последвали няколко минути на неловкост, през които Кати се опитвала да поддържа разговора, а Сузана просто седяла и се усмихвала приятно. Арло се настанил на табуретката пред музикалната уредба "Магнавокс", кредита за която щял да изплаща до края на дните си, и направил всичко възможно да не оглежда прекалено директно гостенката.

Разбира се, той не си бил разменил и една дума със Сузана, откакто тя пристигнала в Саламандър и отворила магазин в старото място на Нелсън, точно в края на града. Отблизо вещицата изглеждала много приятна, отбелязал си той наум обаче. Някак безобидна.