Робърт Уолър - Танго

Въпреки това тя го карала да се чувства неудобно. Като изключим мантията на тъмна загадъчност, с която я били наметнали жителите на един щат, който не спира да се хвали, че е четиринайсети по степен на интелигентност в САЩ, тя го карала да се чувства неловко просто защото безспорно била най-красивата жена в Саламандър. Всъщност Сузана беше и е една от най-красивите жени, които човек можеше да срещне по принцип.

По този повод на ежегодния конкурс за красота в Саламандър малка част от мъжете дадоха гласовете си за Алма Хикман, която държеше салон за красота в мазето на дома си. Но това бе по-скоро проява на патриотизъм, отколкото реална преценка и всеки, който беше ходил тук-там и бе разглеждал и други списания освен "Фермерски свят", знаеше, че всяко сравнение между Сузана и Алма Хикман бе чиреп от знаеш какво.

В допълнение към разкошното тяло, играещо под дългите развяващи се рокли и шалове, красивото лице и кестенявата коса с червеникав оттенък, сплетена в лъскава плитка, Сузана имаше нещо, с което Алма никога нямаше да се сдобие: класа. Нямаше мъж, който тайно да не се е опитвал да си представи какво би било да се пъхне под завивките с госпожица Сузана Бентийн, докато прехвърляше клечка за зъби от единия край на устата си в другия и я наблюдаваше при всяко нейно слизане в центъра, за да си вземе пощата. Но тя не обръщаше внимание на никого от тях и по свой собствен начин им бе дала да разберат, че имат повече шансове с Дева Мария, отколкото с нея.

Всички бяха единодушни, че е трудно да се определи на каква възраст беше Сузана. Обичайните признаци, които издаваха възрастта, изглежда, не важаха за нея. Най-точното предположение беше някъде между двайсет и няколко и трийсет и няколко години, като най-много гласове имаше за кръгло трийсет. Месец-два след установяването ѝ в Саламандър я посети някакъв ориенталец. Приличаше на мършав петел и също бе на неопределима възраст. Предположенията бяха, че двамата се опитват да развиват бизнес с наркотици в този отдалечен от организирания закон край. Боби Ийкинс, изказващ се както винаги без доказателства и без жал, нарече познатия на Сузана "хърбав наркоман", не в лицето, разбира се. Ориенталецът остана няколко седмици, после се изнесе.

Местните твърдяха, че Сузана си поръчвала храна от магазините за екологично чисти продукти от Западния бряг. Получавала я чрез службите за бързи доставки. Градината ѝ се грижеше за останалото. Доста от старите хора започнаха да си вземат билкови смеси от нея, когато от клиниката не успяваха да постигнат прогрес по отношение на техните оплаквания, и повечето се кълняха, че им е помогнала. Говореше се, че някои от по-младите жени също се спирали при Сузана, за да обсъждат неща извън компетенцията на клиентелата на Лерой. Някои от тях се прибирали по домовете си със съмнителни придобивки от рода на парфюми, бижута и тям подобни. Като се изключи това, Сузана Бентийн не се занимаваше много-много с града.

Тази работа с Кати и Арло Грегориан сигурно и досега щеше да си остане скрита, ако няколко месеца след като Сузана си свършила работата, Арло не се напил и не разказал на Боби Ийкинс за случилото се. През един горещ следобед Боби обърна няколко чаши уиски у Мерт и ни представи своята версия на историята. Там беше и Орли Хамънд, който се мотаеше наоколо в очакване Мерт да се върне от Ливърмор и да му донесе резервна част за неговия шевролет. Боби се закле, че предава фактите дословно, както ги е чул от Арло, когато последният бил в нетрезво състояние.

По-късно Арло разбра, че Боби ни е посветил във всички подробности, и се закани, че ще изгори караваната му, ако Боби посмее да си отвори устата отново. Така че тогава Орли, аз и още неколцина други бяхме единствените, които знаехме цялата история или поне онова от нея, което бе известно на Боби. Останалата част от града просто си създаде своя собствена версия, която се оказа много по-колоритна от действителността.

– Искаш ли още едно? – попитах стареца.

Той примлясна и кимна утвърдително. По лицето му се разля широка усмивка. Започвах да изпитвам известни симпатии към него. Говореше направо и почти не разкрасяваше описанията си. Отидох до бара, взех още една чаша с "кехлибарена истина" и я поставих пред събеседника си. Той отпи, избърса уста с мръсния маншет на ризата си и ме погледна.

– Да видим докъде бях стигнал... А, да, до всекидневната на Грегориан. Когато през въпросната вечер нещата се поуспокоили, Сузана заговорила на Кати и Арло. Арло твърдял, че им говорела кротко, някак майчински. Първото, което им казала, било, че не е никаква вещица и не споделя никакви сатанински вярвания. Всъщност, добавила тя, избягвала всички организирани форми на религии, включително християнството, розенкройцерството и професионалния футбол. Тези забележки по отношение на религиите съвсем не притеснили Кати и Арло, понеже и двамата не били стъпвали в църква от деня на сватбата си. В края на краищата, както обичаше да казва Арло, той произхождал от размирно семейство, славещо се с бунтарите си, в това число и бабата на Арло, която престанала да посещава съботната меса, когато обърнали олтара в църквата и почнали да канят фолкпевци, за да развличат вярващите.