Джеймс Клавел - Вихрушка

— Това е въпрос, на който само Бог може да отговори.

— Моите богове, древните богове, не обичат да бъдат използвани като оправдание, не обичат клетви в тяхно име. Те не одобряват такива неща, всъщност дори ги забраняват. — Азадех усети горчивината в думите му и го докосна нежно. Той я хвана за ръката. — Вече съм добре, Азадех.

— Какво стана после, Ерики? — попита Хаким.

— Казах на Баязид, че няма достатъчно бензин, и се опитах да го вразумя, а той само изрече: „Да бъде Божията воля“, опря пистолета в рамото на Ахмед и натисна спусъка. „Карай към селото! Следващият куршум ще бъде в корема му.“ Ахмед изгуби съзнание и Баязид се пресегна през него за автомата, който бе паднал на пода на кабината, под седалката, но не успя да го вземе. Аз бях със закопчан колан, Ахмед също, а те не, така че развъртях машината така, както никога не бих помислил, че може да издържи един хеликоптер, после пикирах и кацнах. Кацнах лошо — помислих, че съм счупил ската, но после видях, че само съм я огънал. Веднага щом спряхме, грабнах автомата и ножа и убих тези, които бяха в съзнание и ми посягаха, обезоръжих припадналите и изхвърлих всички от кабината. После се върнах.

— Ей така — попита Армстронг. — Четиринадесет души?

— Петима с Баязид. Другите… — Азадех бе поставила ръката си на рамото му и почувствува как той сви рамене и потрепери. — Другите ги оставих.

— Къде? — попита Хашеми Фазир. — Можете ли да опишете къде, капитане?

Ерики описа мястото точно и полковникът изпрати хората си да ги намерят.

Ерики бръкна в джоба си и извади скъпоценните камъни за откупа. Подаде ги на Хаким хан.

— А сега бих желал да поговоря с жена си, ако не възразявате. Ще ви разкажа останалото по-късно.

После двамата отидоха в тяхната стая, а той не каза нищо повече, само я държеше нежно в прегръдките си. Присъствието й успокои терзанията му. Скоро заспа. Тя едва мигна — веднага се озова в селото и в паника побягна оттам. Остана мълчаливо известно време в прегръдките на мъжа си, след това се премести на едно кресло и задряма, доволна, че е при него. Той спа, без да сънува, докато се мръкна, и после се събуди.

— Първо баня, след това бръснене, а после малко водка и след това ще говорим — каза Ерики. — Никога не съм те виждал толкова красива и никога не съм те обичал толкова, и съжалявам, съжалявам, че ревнувах — не, Азадех, не казвай нищо. После искам да ми разкажеш всичко.

Призори тя завърши разказа си — толкова, колкото изобщо щеше да му каже, и той също завърши своя разказ. Ерики не скри нищо: нито ревността си, нито убийствения бяс и радостта от битката, нито сълзите, които проля в планината, когато видя зверските осакатявания, които бе нанесъл на хората от племето. „Те… те се отнесоха добре с мене в селото си, а откупът е древен обичай. Ако Абдула не беше убил техния пратеник… може би това щеше да помогне, може би, а може би не. Но това не извинява убийствата. Чувствам, че съм чудовище! Ти си се омъжила за луд, Азадех. Аз съм опасен.“

— Не, не, не си, разбира се, че не си.

— В името на всичките ми богове, убих двадесет или повече души за по-малко от десетина дни, а никога преди не съм убивал, само онези убийци, онези, които се втурнаха тук да убият баща ти, преди да се оженим. Извън Иран никога не съм убивал, никога не съм наранявал някого. Участвал съм в много сбивания, с нож или без нож, но никога сериозни. Никога. Ако този каландар и селото ги имаше още, бих ги изгорил, без да се замисля. Разбирам твоя Джони в базата и благодаря на всички богове, че са го довели да те защити и го проклинам за това, че отне спокойствието ми, защото знам, че цял живот не мога да му се отплатя. Не мога да понеса убийствата и не мога да понеса него. Не мога, не мога, поне още не.

— Няма значение, няма значение, Ерики. Имаме време. Сега сме в безопасност, ти си в безопасност, мили, и аз, и Хаким. Виж зората. Нали е красива? Виж, Ерики, вече е нов ден, толкова красив, нов живот! В безопасност сме, Ерики!

В Голямата зала: 3,45 следобед.

Хаким хан беше сам с Хашеми Фазир. Преди половин час Хашеми бе пристигнал неканен. Извини се за внезапното посещение и му подаде един телекс.

— Реших, че е по-добре да видите това веднага, Ваше височество.

Телексът гласеше:

„СПЕШНО. До полковник Фазир, Вътрешно разузнаване, Табриз. Арестувайте Ерики Йоконен, съпруг на Нейно височество Азадех Горгон, за престъпления срещу държавата, за участие в заговор за въздушно пиратство, отвличане и държавна измяна. Оковете го и го изпратете веднага в щаба.