Джеймс Клавел - Вихрушка

— Деветдесет и осем от всеки сто руснаци, които идват в Иран, са от КГБ и следователно врагове, а другите двама са от ГРУ и следователно също врагове. Като хан моят баща трябваше да се занимава с всякакви врагове. — Хаким отново пусна саркастичната усмивчица, която беше забелязал Хашеми. — С всякакви. Включително и с тези. Е и?

— Много бихме искали да го разпитаме. — Хашеми изчака за някаква реакция, но реакция нямаше и възхищението му към младия хан нарасна. — Преди да умре, Абдула хан се съгласи да ни помогне. От него научихме, че човекът е възнамерявал да дойде тук тайно през границата миналата събота и после във вторник, но и двата пъти не се появи.

— Как влизаше той?

Хашеми му каза. Не беше сигурен колко знае ханът и опипваше пътя много внимателно.

— Ние мислим, че човекът ще се опита да се свърже с вас — и ако е така, бихте ли ни информирали за това, моля? Лично.

Хаким хан реши, че е дошло време да постави на мястото му този техерански враг и британското му лакейско куче. „Проклетник, да не мислиш, че съм толкова наивен, че да не разбирам какво става?“

— В замяна на какво? — попита той невинно. Хашеми отвърна също така невинно:

— Какво искате?

— Първо: всички висши офицери от САВАК и полицията да подадат веднага временно оставка в очакване на ревизия — от мен, и всички бъдещи назначения да подлежат на предварителното ми одобрение.

Хашеми почервеня. Даже Абдула хан никога не беше искал такова нещо.

— Какво е второто? — попита той сухо. Хаким хан се засмя.

— Добре, много добре, ага. Второто ще почака до утре или другиден, както и третото, а може би и четвъртото. Но що се отнася до вашата първа точка, в десет часа утре ми донесете точните си искания за това, как бих могъл да ви помогна да спрете боевете в Азербайджан — и как вие лично, ако имате тази власт, как вие бихте… — Той се замисли за момент, после добави: — … как бихте ни защитили от враговете отвън и от враговете отвътре. — После насочи вниманието си към Армстронг.

Армстронг се надяваше, че разговорът ще продължи дълго, екзалтиран от възможността да види този нов хан лично да се противопоставя на такъв закоравял противник като Хашеми. „Голяма работа ще се окаже този малък педераст, щом може да действа така уверено на втория ден от сядането си на престола, след като само преди два часа за малко не са го вдигнали във въздуха! Няма да е лошо правителството на Нейно Величество да го сложи в списъка на опасните. По-полека, по-полека, котенце!“ — Видя впитите в него очи, с усилие запази лицето си безизразно и изръмжа наум: „Кротко, идва твоят ред!“

— В кои определени области сте експерт, които може да ме интересуват?

— Ами, Ваше височество, аз, ъъъ… аз бях в Специалния отдел и разбирам малко от разузнаване и, ъъъ… контраразузнаване. Разбира се, добрата информация, личната информация е много важна за човек във вашето положение. Ако желаете, може би в сътрудничество с полковник Фазир бих могъл да ви предложа пътища за подобряването й.

— Добра идея, мистър Армстронг. Моля, дайте ми предложенията си в писмен вид — колкото е възможно по-скоро.

— Ще се радвам да го направя. — Армстронг реши да рискува. — Мжитрик може много бързо да ви даде интересуващите ви отговори за „отвътре и отвън“, които споменахте, особено ако полковник Фазир, ъъъ… поговори малко с него насаме. — Думите му увиснаха във въздуха. Усети как Хашеми нервно пристъпва от крак на крак. „Залагам живота си, че знаеш повече от това, което казваш, приятелче, и се обзалагам, че не си прекарал всичките тези години само надупен! Господи, как ми се пуши!“

Очите на хана го пронизваха и му се искаше да запали цигара и да каже весело: „За бога, стига с всички тези заобикалки и глупости, кажи си всичко…“ После си представи хана на всички Горгони да седи на тоалетната чиния с безпомощно провиснал член и трябваше да се закашля, за да спре внезапното желание да се разсмее на глас.

— Извинете — каза той, опитвайки се да изглежда смирен.

Хаким хан се намръщи.

— Как ще имам достъп до информацията? — попита той и двамата разбраха, че се е хванал.

— Както пожелаете, Ваше височество — отвърна Хашеми, — както пожелаете.

Отново кратко мълчание.

— Ще помисля по това, което… — Хаким хан спря и се вслуша. Сега вече всички чуха приближаващото се бръмчене на витлата и реактивните двигатели. Армстронг и Фазир се втурнаха към високите прозорци.

— Чакайте — спря ги Хаким. — Един от вас да ми подаде ръка, моля.