Джеймс Клавел - Вихрушка

„Пьотър Олег днес идва тук. Възнамерявах да го посрещна, но го помолих да дойде тук, поради… защото съм болен. Изпратих му съобщение да дойде и той трябва да бъде на границата на залез-слънце. При Джулфа. Ако тръгнете веднага, ще имате предостатъчно време… той ще се промъкне през границата с малък съветски въоръжен хеликоптер и ще се приземи близо до една отбивка по пътя от Джулфа за Табриз, където ще го чака колата му… няма начин да се изпусне завоят, той е единствен… няколко километра северно от града… това е единственото отклонение, местността е безлюдна, по-скоро нещо като пътека. Как… как ще го хванете, си е ваша работа и… понеже аз не мога да присъствам, вие ще ми дадете запис на… на разследването, нали?“.

— Да, Ваше височество — бе обещал Хашеми. — Как бихте ни посъветвали да го хванем?

— Запушете пътя от двете страни на отклонението с два стари, тежко натоварени селски камиона — с дърва или кошове за риба… — пътят е тесен, целият в дупки, и движението е натоварено, така че една засада е лесна работа. Но… но бъдете внимателни, винаги ще се намерят коли на Туде, които да се намесят в негова полза, той е умен и безстрашен мъж… и има капсула с отрова в ревера си.

— В кой от двата?

— Не знам… не знам. Ще кацне към залез-слънце. Няма начин да пропуснете отклонението, то е само едно.

Абдула хан въздъхна, унесен в мислите си. Много пъти го бяха взимали със същия хеликоптер, за да отиде във вилата до Тбилиси. Много приятни посещения, изобилна храна, млади жени, услужливи, с пухкави устни, жадни да му харесат — после, ако му провървеше, Вертинска, тази дива котка — и забавата продължаваше.

Забеляза, че Ахмед го наблюдава.

— Надявам се, че Пьотър ще избегне засадата. Да, би било добре за него да… да я има. — Умората го погълна. — Сега ще поспя. Изпрати стражата и привечер, след като хапна, събери „преданото“ ми семейство тук и ще осъществим предложението ти. — Той се усмихна цинично. — Мъдрост е да нямаш илюзии.

— Да, Ваше височество. — Ахмед се изправи. Ханът му завидя за гъвкавото мощно тяло.

— Чакай, имаше още… още нещо. — Ханът се замисли за момент и това му се стори странно уморително. — А, да, къде е Рижия мъж на ножа?

— С Цимтарга, горе, близо до границата, Ваше височество. Цимтарга каза, че може би ще отсъства няколко дни. Заминаха във вторник през нощта.

— Вторник? Какъв ден е днес?

— Събота, Ваше височество — отвърна Ахмед, криейки загрижеността си.

— А, да, събота. — Отново го заля вълна от умора. Почувствува лицето си някак особено и вдигна ръка да го изтрие, но усилието беше твърде голямо — Ахмед, открий къде е. Ако се случи нещо, ако получа пак пристъп и съм… тъй де, погрижи се да… да бъда закаран в Техеран, в Международната болница, веднага. Веднага, разбра ли?

— Да, Ваше височество.

— Открий къде е той и… и през следващите няколко дни го дръж наблизо… отмени нареждането на Цимтарга. Дръж този Мъж на ножа наблизо.

— Да, Ваше височество.

Когато стражата се върна в стаята, ханът затвори очи и почувствува как потъва в някакви неизвестни дълбини.

— Няма друг Бог, освен Бог… — промърмори той, силно уплашен.

Близо до северната граница, източно от Джулфа: 6,05 привечер.

Беше към залез-слънце. Хеликоптерът на Ерики стоеше под примитивен, набързо сглобен навес, чийто покрив вече беше хлътнал под тежестта на снега, натрупан от виелицата през последната нощ. Ерики знаеше, че машината ще се повреди, ако я оставят дълго при ниски температури.

— Не можете ли да ми дадете одеяла или слама, или нещо, с което да го топля? — беше помолил той шейх Баязид веднага щом се върна от Резайех с тялото на старицата-вожд преди два дни. — Хеликоптерът се нуждае от топлина.

— Нямаме достатъчно дори за нас.

— Ако замръзне, няма да работи — обясни той, ядосан, че шейхът не му позволи да тръгне веднага за Табриз, само на шестдесет мили оттук, и болен от тревога за Азадех; чудеше се и какво се е случило на Рос и Гуенг. — Ако не работи, как ще се измъкнем от тези планини?

Шейхът неохотно беше наредил на хората си да построят този навес и му беше дал няколко кози и овчи кожи, които пилотът беше сложил там, където мислеше, че ще свършат най-добра работа. Едва вчера, рано сутринта, той се опита да тръгне. За негов пълен ужас Баязид му съобщи, че той и неговият 212 ще бъдат освободени срещу откуп.

— Можеш да избираш, капитане. Да бъдеш търпелив и да се разхождаш свободен из селото с охрана, да човъркаш аероплана си — каза Баязид рязко, — или да си нетърпелив и ядосан и тогава ще те вържем като див звяр за кол. Не искам неприятности, капитане, не искам никакви неприятности и кавги. Ще искаме откуп от Абдула хан.