Джеймс Клавел - Вихрушка

— Не знам точно, освен че… той беше иранец, обучен от ООП за борец за освобождение.

— От кой отдел?

— Не знам. — Зад мъжа се виждаше спалнята, но тя се стараеше да не гледа към леглото и към този мъж, който знаеше прекалено много. От разпита й стана ясно, че може да са агенти на САВАМА, КГБ, ЦРУ, М-16, Израел, Йордания, Сирия, Ирак, даже и на екстремистките групи от ООП, които не признаваха Арафат за водач — всички те биха желали да притежават съдържанието на сейфа на американския посланик.

— Кога се връща французинът, твоят любовник?

— Не знам — отвърна тя веднага, давайки израз на изненадата си.

— Къде е той сега?

— В базата в Загрос. Казва се Загрос Три.

— Къде е пилотът Локхарт?

— Мисля, че е също в Загрос.

— Кога ще се върне тук?

— Имате предвид тук, в този апартамент? Не мисля, че някога ще се върне.

— А в Техеран?

Очите й се насочиха към спалнята, колкото и да се стараеше да я отбягва, и тя видя Тимур. Стомахът й се разбунтува, тя се хвърли към тоалетната и повърна. Мъжът я наблюдаваше безчувствено, доволен, че е пречупил една от бариерите й. Той беше свикнал с тела, реагиращи от само себе си на ужаса. Но дори и сега пистолетът му не я изпускаше и той я наблюдаваше внимателно да не направи някой номер.

Когато спазъмът й премина, тя изплакна устата си, опитвайки се да преодолее повдигането, ругаейки Тимур за глупостта му да изпрати другите навън. „Глупак! — й се искаше да извика, глупаво беше, че ги отпрати, когато си заобиколен от врагове и от дясно, и от ляво, и в центъра! Да не би някога да съм се притеснявала да се любя, когато има хора наоколо, стига вратата да е затворена.“

Тя се опря на тоалетната чиния и загледа враговете си.

— Първо ще отидем във Френския клуб — нареди мъжът. — Ще вземеш останалите материали и ще ми ги дадеш. Ясно ли е?

— Да.

— Отсега нататък ще работиш за нас. Тайно. Ще работиш за нас. Съгласна ли си?

— Имам ли избор?

— Да. Можеш да умреш. Мъчително. — Устните на мъжа се присвиха още повече, очите му станаха като на влечуго. — А след като умреш, ще се погрижим за едно дете на име Ясар Биалик.

Лицето й побеля.

— А, добре! Значи си спомни за малкия си син, който живее в семейството на чичо ти, на улицата на търговците на цветя в Бейрут? — Мъжът се втренчи в нея, после попита: — Е, какво, съгласна ли си?

— Да, да, разбира се — отвърна тя отпаднало. „Невъзможно е да знаят за скъпия ми Ясар, даже мъжът ми не зн…“

— Какво се случи с бащата на детето?

— Той… той беше убит…

— Къде?

— На… на Голанските възвишения.

— Тъжно е да загубиш съпруг само няколко месеца след сватбата — рече мъжът. — На колко години беше тогава?

— Седем… седемнадесет.

— Паметта не ти изневерява. Добре. Ако избереш да работиш за нас, ти, твоят син, чичо ти и семейството му ще бъдете в безопасност. Ако не ни се подчиняваш напълно или се опиташ да ни предадеш, или да се самоубиеш, момчето Ясар ще престане да бъде мъж и да вижда. Ясно ли е?

Тя кимна безпомощно. Лицето й беше посивяло.

— Ако ние умрем, други ще се погрижат да отмъстят за нас. Не се съмнявай в това. Е, сега какво избираш?

— Ще ви служа — и ще се постарая да спася сина си и да отмъстя, но как, как, как?

— Добре, ще ни служиш в името на очите, топките и члена на сина ти!

— Да, мо… моля ви, на кого… на кого служа?

И двамата мъже се усмихнаха. После мъжът с пистолета каза сериозно:

— Никога повече не питай и не се опитвай да разбереш. Ще ти кажем, когато е необходимо и ако е необходимо. Ясно ли е?

— Да.

Мъжът с пистолета развъртя заглушителя и го прибра заедно с оръжието в джоба си.

— Искаме веднага да научим кога се връщат — или французинът, или Локхарт. Твоята задача е да го разбереш. Както и колко хеликоптера имат тук, в Техеран и къде. Ясно ли е?

— Да. Как да се свържа с вас?

— Ще ти дадем телефонен номер. — Очите му помътняха още повече. — Само на теб. Разбра ли?

— Да.

— Къде живее Армстронг? Робърт Армстронг.

— Не знам. — През ума й премина предупредителен сигнал. Говореше се, че Армстронг е обучен убиец, нает от М-16.

— Кой е Толбът?

— Толбът? Служител в британското посолство.

— Какъв служител? Какво работи?

— Не знам. Просто служител.

— Някой от тях любовник ли ти е?

— Не. Те… те ходят понякога във Френския клуб. Просто сме познати.

— Ще станеш любовница на Армстронг. Ясно ли е?

— Аз… ще опитам.

— Имаш две седмици. Къде е жената на Локхарт?

— Мисля… мисля, че е в семейната къща на Бакраван, близо до пазара.