Тили Багшоу - Дуел

— Каубой, а? — завъртя се блондинката към Боби и го заоглежда безцеремонно като купувач, който си избира нов кон. — Интересно — промърмори. — Е, какво те води в Палм Бийч, каубой? Да не си се загубил?

— Не — отговори Боби, без да се усмихне.

Флиртовете го отегчаваха — не виждаше смисъла в тях. А и бездруго нямаше желание да чука Дейна. Не се вълнуваше от гигантски гърди, а останалата част от нея не бе нищо особено.

— Работя — добави той.

— Хм. Дружелюбен — отбеляза Дейна саркастично. — Но ти — завъртя се тя отново към ирландеца — ела при мен по-късно. Може да си записал номера ми погрешно. А ако ме помолиш мило, ще ти го дам отново.

Боби я загледа как се отърка в издутината в панталона на Шон, преди да се върне при приятелките си, друсайки задник под стегнатата рокля.

— Е — ухили се приятелят му, след като русокосата се отдалечи, — дължиш ми сто кинта. Тази тук е сигурна работа.

Боби не възрази.

— Защо се държа толкова грубо с нея? Басът не е интересен, ако не положиш никакви усилия.

— Не е мой тип — отговори Боби простичко, като се протегна, за да вземе чаша шампанско от минаващия келнер. — А и тя си пада по теб.

— Само защото ти я пренебрегна — отсъди Шон. — Какво трябваше да направи горкото момиче? Да те съблече и да те върже за леглото?

Образът на Шантал Бремо с дългата й тъмна коса, разпиляна по съвършените й гърди, внезапно се появи пред Боби. Беше притесняващо възбуждащ.

— Не — усмихна се той на спомена си. — Не си падам по агресивни жени. Поне не обикновено.

— Е, ти си решаваш — сви рамене ирландецът. — Значи за мен ще има повече.

След тези думи той се вля енергично в тълпата в търсене на сексапилна мадама.

Боби се огледа наоколо и се опита да прецени останалите гости. Интересна смесица. Нископлатени коняри от испански произход и милиардери, запалени по поло, се мотаеха край луксозния марокански басейн и си опитваха късмета с многобройните разголени жени, повечето от които бяха съпруги или приятелки на членовете на клуба. Няколко от жените изглеждаха самотни и търсещи мъжка компания. Карло Уолджър, зашеметяващият герой на аржентинското поло, си бъбреше оживено с красивата двадесет и две годишна съпруга на шефа си, Бранди, макар че, ако се съдеше по погледа му, гърдите й участваха в разговора вместо нея. Боби забеляза и неколцина известни жокеи, които явно бяха дошли да се съревновават с тълпата състезатели по поло. Изгряващата звезда Конър Харгрийвс стоеше облегнат на бара. Изглеждаше още по-загорял от обикновено след последното си триумфално посещение в Дубай, където бе яздил за шейх Мохамед.

До него беше Барти Луелин, треньор в една от най-големите коневъдни ферми в Кентъки, с чиито коне Боби бе работил миналото лято. Барти беше от малкото треньори, достатъчни уверени в собствения си талант, за да се зарадват на помощта на Боби и двамата се разбираха чудесно.

— Хей, я виж кой е тук! — извика Барти, когато го забеляза да си проправя път към него. — Боби Камерън. По дяволите, как си, хлапе? И какво те води в тая греховна бърлога?

Барти тъкмо беше прехвърлил шестдесетте, висок, жилав тип с късо подстригана посивяла коса и склонност към елегантно скроени ленени костюми. Никога не се беше женил и го смятаха за гей, макар че никой не си спомняше да е имал романтична връзка с мъж или жена. Както при много хора от тази професия, целият живот на Барти се въртеше около конете. Бе споменавал пред Боби, че ги чувства като собствени деца. А след като го видя в действие на тренировъчната площадка, Боби му повярва.

— Добре съм — отговори младежът. — Пристигнах преди два дни на работа тук.

— Така ли?

— Една от кобилите на Кравиц — обясни Боби, като сниши глас. — Но между нас казано, тя не става за надбягване в момента. Утре сутрин се връщам у дома. Няма смисъл да се мотая тук.

— Значи е сигурно, а? — намеси се със зловещ глас дебел мъж с кошмарна червена коса, причесана над челото като на Доналд Тръмп, и незапалена пура, стисната между зъбите в стил Ал Капоне. — Чух слух, че конят е смотан. Но е хубаво да получа и потвърждение.

— Здрасти, Джими — поздрави го Барти. — Боби, представям ти господин Джими Прайс. Джими, запознай се с Боби Камерън, мой приятел.

Боби неохотно протегна ръка. Знаеше кой е Прайс, макар никога да не се бяха срещали. Освен че бе началник на Шон, човекът бе легенда в калифорнийските състезателни кръгове. Вестникарски могол с добре документирана безмилостна жилка — беше зарязал първата си съпруга без цент след развода и впоследствие я бе докарал до самоубийство — той имаше златното докосване на Мидас, когато ставаше дума за купуване на коне. Необичайно за собственик, Джими не се ограничаваше само с чистокръвни коне, а успешно се бе включил и в покупките на каубойски състезателни коне, както и такива за поло. Жокеите го ухажваха безсрамно с надеждата да бъдат спонсорирани от човека, който бе подпомогнал много състезателни кариери, включително и тази на Конър Харгрийвс. С огромното си състояние, великолепни коне и безспорни позиции в пресата, помощта на Джими Прайс можеше да изпрати избраното от него протеже в медийната стратосфера.