Тили Багшоу - Дуел

Мили обаче бе категорична.

— Няма ли най-после да вземеш решение? — сопна се тя. — Или искаш да спечеля в Руидосо, или не.

— Разбира се, че искаме да спечелиш — ядоса се момичето.

— Тогава ме остави на мира — приключи разговора Мили и затвори телефона.

Не й се обадиха отново и тя прие това за положителен знак. Ако я бяха уволнили, все някой щеше да звънне да й го съобщи. За първи път от месеци — още от победата й на панаира в област Хумболт, в деня, когато бе заварила Тод и Кенди в леглото — чувстваше, че тя и Кали се представят добре.

Джил бе на същото мнение.

— Нали разбираш — каза й тя в деня, преди да заминат за Ню Мексико, когато Мили бе постигнала рекорд в галопирането, — вие двамата сте великолепни заедно. Просто трябва да се довериш на коня.

— Предполагам, че си права — отвърна Мили със съмнение в гласа, макар че почувства истинско облекчение и радост от думите й.

След многобройните разочарования започваше да вярва, че е била чудо само за един сезон и е загубила способностите си.

— Няма какво да предполагаш — твърдо заяви Джил. — С Демон никога не си постигала такова време. Единственият ти проблем е самочувствието ти.

Беше права, разбира се. Истината бе, че като я заряза заради Кенди, Тод разби крехкото й самочувствие на милиони парченца. Трудно й бе да си го възвърне, особено след като Рейчъл щракаше със зъби по петите й като пираня, а спонсорите и Джими я тормозеха заради теглото и поведението й.

Не знаеше със сигурност дали връзката на Тод и Кенди продължава и не искаше да знае. Но замечтаният поглед в обичайно ледените очи на Кенди ясно показваше, че още са заедно. Мили не бе споделила с никого какво се бе случило онзи ден. Не както Кенди и Тод предполагаха от лоялност към Джими, а от унижение и срам. Каквото и да изпитваше към Тод — омраза, гняв и възмущение — за гордостта й бе тежък удар да признае, че я бе отхвърлил сексуално заради друга жена. Да не споменаваме и че я бе използвал нагло, за да осъществи вендетата си срещу Боби. Беше я накарал да изглежда слаба и глупава. И тя не бързаше да сподели това със света.

Същата тази неувереност я спря да попита Джими направо дали възнамерява да я изрита заради Рейчъл. Реши, че ако той планираше да го направи, щеше да научи за това достатъчно скоро. Бездруго не можеше да каже нищо, с което да промени решението му, така че нямаше смисъл да се унижава с въпроси. Най-доброто, което можеше да направи, бе да сведе глава и да работи усърдно. Да се опита да му докаже веднъж завинаги, че тя е талантливата.

Сгърчена над клозета в ремаркето си сутринта на голямото надбягване, Мили повърна мъчително за втори път от час насам.

— Добре ли си? — почука Джил на вратата.

Очакваше, че Мили ще бъде нервна преди състезанието, особено като се имаше предвид наглостта на репортерите, които тормозеха горкото хлапе всеки път, когато излезеше навън, и запалянковците, настояващи да се снимат с нея или да получат автограф. Но Мили наистина изглеждаше зле.

— Добре съм — едва отвърна Мили, притиснала изпотеното си чело в хладния порцелан на клозета. — Ще изляза след минута.

Господи, чувстваше се ужасно. Никога не я бе измъчвала подобна нервност.

Поне Демон да беше тук. Разбира се, Кали се представяше чудесно напоследък, но Демон все още й липсваше ужасно.

— Изглеждаш като смъртник — нежно каза Джил, когато Мили най-после излезе от тоалетната.

Подаде й чаша горещ сладък чай и я накара да седне на малкото канапе.

— Благодаря — каза Мили с разтреперан глас. — Слушай, не се ядосвай — потрепери тя. — Но знаеш ли случайно дали Боби Камерън е тук? Бих излязла да го потърся, но навън е пълна лудница.

Джил въздъхна. Подозираше, че Боби е истинската причина за срива на Мили, а не Тод или слуховете за Джими и Рейчъл, нито дори напрежението от предстоящото надбягване. Тревожеше я перспективата отново да види Боби.

След като той й върна първото писмо и чека, Мили събра цялата си смелост и реши да опита отново. Имаше нужда да му покаже, че ужасно съжалява и че не бе искала нищо от станалото да се случи. Да го увери, че Тод бе излъгал и нея. Но не получи отговор. И оттогава непрестанно я измъчваше мисълта, че според Боби тя нарочно бе предала и него и Хайуд.

— Не съм го виждала — търпеливо отговори Джил. — Но навън има двадесет хиляди души. Не е лесно да срещнеш някого случайно.

— Да — разсеяно кимна Мили. — Да, предполагам, че си права.

— Заповядай — Дилън подаде на Боби чаша топла бира и се настани до него на един от старите платнени столове пред ремаркето на Марти Фокс. — Пийни и се отпусни. Плашиш конете.