Кормак Маккарти - Пътят

Момчето нямаше да се събуди още часове наред. Но ако все пак се случеше, щеше да изпадне в ужас. Беше се случвало и преди. Помисли си дали да не го събуди, но знаеше, че после няма да си спомня какво му е казал. Беше го научил да лежи в гората като сърне. Но колко дълго? Най-накрая извади пистолета от колана си, сложи го до него под одеалото, стана и тръгна.

Спусна се по хълма към обора, който се намираше в подножието му, и се спря, за да се огледа и ослуша. Мина през онова, което беше останало от стара ябълкова градина. Почернели чворести пънове, мъртва трева до коленете. Спря се до вратата на обора и се ослуша. Слаба светлина, насечена на ивици. Тръгна между празните ясли. В средата на помещението отново се ослуша — и пак нищо. Заизкачва се по стълбата към плевника с малкото сили, които му бяха останали. Когато стигна до дъното на плевника, погледна през високия прозорец с фронтон — някогашните парцели земя, мъртви и сиви, оградата, пътят…

На пода на плевника имаше бали сено. Приклекна, събра шепа семена от тях, сетне седна и ги задъвка. Корави, сухи и прашни. Но все пак трябваше да му дадат поне малко сила. Стана, затъркаля балите по пода и ги остави да паднат долу в обора. Две глухи тупвания сред облаци прах. Върна се при прозореца и огледа онази част от къщата, която беше зад ъгъла на обора. После слезе по стълбата.

Тревата между къщата и обора изглеждаше неутъпкана. Тръгна по верандата. Оградата й беше изгнила и се разпадаше. Детско колело. Кухненската врата беше отворена и той се спря за кратко на самия праг. Евтина шперплатова ламперия, издута от влагата и полуразкована. Червена пластмасова маса. Прекоси кухнята и отвори вратата на хладилника. На един от рафтовете имаше нещо, увито в сива кожа. Затвори хладилника. Навсякъде бяха разпилени боклуци. Взе една метла от ъгъла и ги разръчка с дръжката й. Качи се на плота и обходи опипом с ръце горната част на прашните кухненски шкафове. Капан за мишки. Някакъв пакет. Беше разтворим прах за безалкохолни напитки с аромат на грозде. Пъхна го в джоба на палтото си.

Обиколи къщата стая след стая. Не намери нищо. Лъжица в чекмеджето на едно нощно шкафче. Сложи и нея в джоба си. Помисли си, че в скрина в спалнята може да има някакви дрехи или завивки, но нямаше. Излезе навън и тръгна към гаража. Гребла. Лопата. Буркани с пирони и болтове върху лавица. Макетно ножче за рязане на картон. Вдигна го към светлината, огледа ръждясалото му острие и го върна на мястото му. Сетне пак го взе и го разгледа още веднъж. Посегна към една отвертка, която стоеше в кутия от кафе, и отвори с нея дръжката на ножчето. Вътре имаше четири нови остриета. Извади старото, сложи го на рафта, монтира едно от новите, зави отново дръжката, прибра острието навътре и пъхна ножчето в джоба си. Сетне взе отвертката и сложи и нея в джоба си.

Тръгна отново към обора. Имаше у себе си парче плат и смяташе да събере в него семена от балите сено, но когато наближи постройката, се спря, заслушан във вятъра. Скърцане на тенекия някъде високо горе на покрива. В обора все още се усещаше лека миризма на крави и той се замисли за тях, давайки си малко по-късно сметка, че те вече бяха изчезнал вид. Дали наистина беше така? Може би някъде имаше крава, за която някой се грижи и я храни? Възможно ли беше това? Храни я с какво? И за какво? Оттатък отворената врата мъртвата трева изшумоля сухо под повея на вятъра. Излезе навън и се загледа през полето към боровата гора, където спеше момчето. Тръгна през градината, но сетне отново се спря. Беше стъпил на нещо. Направи крачка назад, коленичи и задържа тревата с ръце. Беше ябълка. Взе я и я вдигна към светлината. Корава, кафява и сбръчкана. Избърса я с парцала и отхапа от нея. Суха и почти безвкусна. Но ябълка. Изяде я цялата, със семената и всичко останало. Хвана дръжката й между палеца и показалеца си и я пусна на земята. После пак тръгна безшумно през тревата. Краката му все още бяха увити с парцали и найлон, затова седна, развърза вървите, напъха парчетата в джоба си и продължи бос между дървета. Когато стигна дъното на градината, беше намерил още четири ябълки, които сложи в джоба си и тръгна обратно. Обхождаше редица след редица, чертаейки в тревата загадъчен ребус от следи. Вече имаше повече ябълки, отколкото можеше да носи. Опипваше земята около стволовете на дърветата, пълнеше джобовете си с плодове, трупаше ги в качулката на канадката и ги притискаше до гърдите си. Струпа ги на купчина до вратата на обора, седна и уви отново вкочанените си крака.