Исабель Альенде - Къщата на духовете

— Могат да те убият — умоляващо му каза Бланка и го прегърна.

— Ще се пазя — успокои я Педро Трети. — Няма да се застоявам дълго на едно място. Затова няма да мога да те виждам всеки ден. Чакай ме все на това място. Ще идвам винаги когато успея.

— Обичам те — изхлипа тя.

— И аз.

И пак се прегърнаха с неутолимия плам, присъщ на възрастта им. Магарето продължаваше да хрупа тревата.

Бланка успя да нагласи работите така, че да не се връща повече в колежа. Предизвикваше си повръщане с топла саламура, диария със зелени сливи и световъртежи с конска подпруга, с която си стягаше кръста, докато най-сетне постигна своето — излезе й дума, че хич не е добре със здравето. Имитираше толкова сполучливо симптомите на най-различни болести, че като нищо можеше да подведе цял лекарски колегиум, а на всичко отгоре започна и сама да си вярва, че е крайно болнава. Всяка сутрин, като се събудеше, правеше мислено преглед на организма си — да види къде я боли и каква нова болест е хванала. Научи се да използва всеки възможен повод, за да се почувствува зле — от промените в температурата до прашеца по цветята, и да превръща всяко най-дребно неразположение едва ли не в агония. Клара беше на мнение, че най-доброто нето за здравето на човека е ръцете му да са заети, та гледаше да не я оставя без работа. Момичето трябваше да става рано, както всички други, да се къпе със студена вода и без да се помайва, да се захваща с възложените му задачи. Те бяха най-разнообразни — преподаваше в училището, вадеше си очите в шивалнята и вършеше какво ли не в лечебницата — като се започне от слагане на клизми и се стигне до зашиване на рани с губерка и обикновени конци. Припадаше при вида на кръвта, обливаше я студена пот, когато й се налагаше да почисти повърнато, но не можеше да клинчи. Педро Гарсия Стария, който вече беше към деветдесетгодишен и едва влачеше стари кости, споделяше мисълта на Клара, че на човека ръцете са му дадени за работа. Затова един ден, когато Бланка се оплакваше от страшно главоболие, той я извика и без заобикалки й сложи топка глина върху полата. После цял следобед я учи да вае глината, за да прави кухненски съдове, и момичето изобщо не си спомни за своите болежки. Старецът не подозираше, че дава в ръцете на Бланка занимание, което след време ще й бъде единственото средство за препитание, разтухата й в най-скръбни часове. Научи я да върти грънчарското колело с крак, а през това време ръцете й да летят по меката глина, за да правят паници и гърнета. Ала много скоро Бланка откри, че утилитарното я отегчава и че й е много по-забавно да прави фигурки на животни и на хора. По едно време й хрумна да измайстори цял миниатюрен свят от домашни животни и представители на всички професии — дърводелци, перачки, готвачки и тъй нататък, всеки със сечивата си в умален вид и в свойственото си обкръжение, пак миниатюрно.

— Безполезно занимание! — отсече Естебан Труеба, когато видя творенията на дъщеря си.

— Да помислим как може да стане полезно — предложи Клара.

Така възникна идеята за коледните сценки. Бланка започна да произвежда фигурки за Коледа 15 15 Сред католиците в Испания и в Латинска Америка съществува традицията за Коледа всяко семейство да украсява дома си с композиция от малки фигурки, изработени от картон, керамика и т.н. и представящи раждането на Исус Христос във Витлеем. Понякога представляват истински произведения на изкуството, друг път — най-обикновен кич. — Б. пр. — не само влъхвите и пастирите, а цяло множество най-различни хора и всякакви животни — камили и зебри от Африка, игуани от Америка и тигри от Азия, без изобщо да се съобразява с присъщата за Витлеем зоология. После взе да притуря и измислени от самата нея животни — например залепяше половин слон с половин крокодил, без да знае, че прави с глината същото, което непознатата й леля Роса везеше с конци за бродиране на огромната си покривка. А Клара мъдруваше, че щом щуротиите се повтарят в рода, сигурно съществува генетична памет, която пречи да потънат в забрава. Многолюдните Рождества на Бланка станаха забележителност. Наложи се да обучи две момичета за помощнички, защото не смогваше да изпълнява поръчките — тая година всички искаха да си имат коледна сценка за Бъдни вечер, най-вече защото Бланка ги даваше безплатно. Естебан Труеба беше категоричен — каза, че тая мания с глината може да се приеме като развлечение на госпожица, но че ако Бланка започне да взема пари, името Труеба ще цъфне редом с имената на търговците, които продават гвоздеи по железариите и пържена риба на пазара.