— Там ще построят селища, тъй като има вода и във всяко едно от тях ние ще отворим магазин — обяснила тя.
— Но това са много пари — възкликнал Фелисиано изплашен.
— Вземи назаем, затова са банките. Защо да рискуваме с наши пари, щом можем да разполагаме с чуждите? — отвърнала Паулина, както винаги с готов аргумент в такива случаи.
И точно когато били заети да преговарят с банките и да купуват земи из половината територия на страната, гръмнал скандалът с любовницата. Била актриса и се казвала Аманда Лоуъл: апетитна шотландка с плът като мляко, очи като спанак и вкус на праскова според твърденията на тези, които я били опитвали. Пеела и танцувала непохватно, но с жар, играела в безвкусни комедии и развличала гостите на празненства на магнати. Имала смок от Панама — дълъг, дебел и кротък, но с вид, който карал всички да настръхват; увивал се около тялото й по време на нейните екзотични танци и нито веднъж не показал злонамереност, докато в една злочеста нощ тя не се появила с диадема от пера в косите си и животното, вземайки прическата й за заблуден папагал, едва не удушило господарката си в своето усилие да погълне въображаемата птица. Хубавата Лоуъл далеч не била една от хилядите „опетнени гълъбици“ в галантния живот на Калифорния. Тя била високомерна куртизанка, чието благоволение не се спечелвало само с пари, но и с добри обноски и чар. Благодарение на щедростта на своите благодетели живеела охолно и дори й оставали средства да поддържа тълпа бездарни артисти; била обречена да умре в бедност, защото разходвала колкото цяла държава, а остатъка подарявала. В разцвета на младостта си разстройвала уличното движение с грациозната си походка и своята червена, неукротима като лъвска грива коса. Слабостта й към скандалите обаче я проваляла: в неочакван изблик била способна да срине в калта всяко добро име и семейство. Това подействало като допълнителна примамка за Фелисиано, който носел сърце на корсар, и мисълта да си поиграе с огъня го изкушила толкова, колкото пищните бедра на въпросната Лоуъл. Настанил я в апартамент в самия център, но никога не се явявал на публични места с нея, защото прекрасно познавал характера на съпругата си, която веднъж в пристъп на ревност нарязала крачолите и ръкавите на всичките му костюми и ги захвърлила пред вратата на кабинета му. За мъж, елегантен като него, който поръчвал дрехите си при шивача на принц Албърт в Лондон, това представлявало смъртен удар.
В Сан Франсиско, който бил град на мъжете, съпругата по правило последна научавала за брачната изневяра, но в конкретния случай самата Лоуъл се погрижила за това. Едва запътил се към вратата поредният благодетел, тя издълбавала черта на колоните на леглото си — по една за всеки приет любовник. Тя била колекционер; мъжете не я интересували заради особените си достойнства, а заради броя на чертите и стремежът й бил да задмине мита за изумителната Лола Монтес, ирландска куртизанка, която бе минала през Сан Франсиско като някакво дихание по време на треската за злато. Мълвата за чертите на Лоуъл се предавала от уста на уста и господата се надпреварвали да я посещават както заради прелестите й на хубавица, която мнозина вече познавали в библейско облекло, така и заради тръпката да легнат с държанката на един от първенците в града. Новината стигнала до Паулина дел Валие, след като вече била обиколила цяла Калифорния.
— Най-унизителното е, че таза пачавра ти слага рога и цял свят злорадства, че мъжът ми е скопен петел! — наругала съпруга си Паулина с цветистия език, който използвала в подобни случаи.
Фелисиано Родригес де Санта Крус дори не подозирал за колекционерската страст на любимата си и жестокото разкритие едва не го убило. Той изобщо не предполагал, че приятели, познати и други, на които бил правил огромни услуги, се подигравали по този начин с него. Ала той ни най-малко не обвинил любимата си, защото с примирение приемал непостоянството на нежния пол — създания, даряващи наслада, но без морални задръжки и винаги готови да се поддадат на изкушението. Докато жените били свързани със земята, с хумуса, с кръвта и с функциите на тялото, мъжете били предопределени за героични дела, за велики идеи и за — при все че това не бил неговият случай — святост. Хванат натясно от жена си, той опитал да се защити, доколкото можел, и използвал един миг на затишие, за да й натякне за резето, с което залоствала вратата на спалнята си. Нима смятала, че мъж като него ще живее във въздържание? Вината била изцяло нейна, тъй като тя го била отблъснала, добавил. Това за резето било вярно. Паулина се била отказала от плътските лудории не поради липса на желание, както ми изповяда четирийсет години по-късно, а от свенливост. Отвращавало я собственото й отражение в огледалото и решила, че всеки мъж би изпитал същото при вида на голотата й. Спомняше си с точност мига, в който осъзнала, че тялото й се превръща в неин враг. Няколко години преди събитията, за които разказвам, Фелисиано се върнал от дълго пътуване по служба в Чили, хванал я през кръста и с обичайното си непомрачимо настроение понечил да я вдигне, за да я занесе на леглото, но не успял да я помръдне.
Читать дальше