Виктор Пелевин - Ананасов компот за прекрасната дама (Войн@ и Мiр)

Личните облаци на момичетата бяха по-бледи и по-простички. Те приличаха най-вече на разтичащи се птичи курешки с тъмна завъртулка по средата.

Изведнъж Маша с учудване откри, че знае за какво си мислят момичетата.

Една искаше да пийне сладък орехов ликьор, който много обичаше, но се притесняваше да си поръча. Друга (непохватната с червената рокля) размишляваше как да накара мустакатия, на чиито колене седеше, да й купи пръстена, който си беше харесала в едно магазинче за бижута. Трета отмяташе лененорусия си бретон от челото и обмисляше как да скрие уродливата бенка между краката си, когато дойде моментът „X“.

Маша се засрами от това, че следи чуждите мисли, които с всяка секунда разбираше все по-добре. Тя насочи вниманието си към розовото облаче на разговора — и чу дрезгав мъжки глас:

— Още шампанско?

Значи с помощта на ангелското зрение можеше и да чува.

Изведнъж разноцветните облаци изчезнаха. Маша разбра, че вижда събралите се по същия начин като преди — без никакъв звук и смисъл: пред нея седеше просто една весела компания, която разпускаше и пиеше пред камината.

— Какво стана? — попита тя.

— Стига толкова — каза ангелът. — Все пак сме дошли тук по работа. Ако продължаваш да ги следиш, ще изпаднеш в нездрава възбуда и ще забравиш всичко.

— А какво трябва да помня?

— Скоро ще се отвори каналът на въплъщението. Ще ти се наложи да тръгнеш на път.

— Удобно нещо е небесното зрение — каза Маша.

— Само така изглежда — отговори ангелът. — Без него светът е много по-хубав и интересен. И изглежда къде-къде по-чист.

— А как работи това зрение? — попита тя.

— То вижда създадените от думи мисли — каза ангелът. — Хайде, стига, да не се отвличаме повече.

Маша видя, че мустакатият вече е станал от дивана и води момичето с червената рокля към стълбището за втория етаж, което се намираше до огромния прозорец.

Когато двамата се изгубиха от поглед, тя съжали, че не може повече да използва небесното зрение. Искаше да разбере какво е станало с оловния облак, съединяващ двамата мъже — дали се е разкъсал на две отделни буци, или се е разтегнал до втория етаж. Но беше късно да пита. Ангелът каза:

— Приготви се!

Пред нея се появи подобие на светещ обръч. Маша надникна в него и видя дълъг розов коридор, в дъното на който нещо проблясваше загадъчно и нежно.

— Ти си натам — каза ангелът. — Щом влезеш вътре, аз ще помогна на родителите ти да завършат твоето създаване.

— А ще боли ли?

— Не. Отначало все едно заспиваш. И изплуваш вече в Лос Анджелис.

И изведнъж съвсем неочаквано за себе си Маша каза:

— Не искам.

— Защо? — попита ангелът изненадан.

Тя се поколеба.

— Не знам. Нещо ми е тъжно и ме е страх. И изобщо не ми се тръгва от тук…

— Може би — недоверчиво каза той — в теб са успели да се зародят желания, които те задържат на това място?

Маша тутакси се вкопчи в изникналата възможност.

— Да — каза тя. — Искам да разбера какво е станало с онзи черен оловен облак.

— Какъв облак?

— Когато гледах с небесното зрение, тези двама мъже имаха обща яка от олово. И сега ми е ужасно интересно какво е станало с нея, след като те се разделиха и са на различни етажи.

— Нямаме време — каза ангелът. — Никакво.

— Иначе никъде няма да отида — упорито заяви Маша. Дай да погледна.

— Е, какво пък — отвърна той. — Както искаш…

Стаята изчезна, после пак изникна и Маша разбра, че отново вижда света с небесното зрение.

Всичко изглеждаше почти както преди: главите на момичетата тънеха в бодливата каша от грис, а над масата пърхаше хрупкавото облаче на разговора, крайно непостоянно поради това, че никой не вярва в него. Имаше обаче една промяна, която Маша забеляза едва след няколко секунди.

Оловната буца на врата на скиора не се беше разделила на две и не бе променила формата си — тя изглеждаше точно както преди. Но вместо мустакатия сега в нея беше уловено бледото му копие, което много приличаше на труп. Около него се полюшваха мислите на скиора — в по-голямата си част непристойни ксерокопия на момичетата, които все така седяха край него. Ксерокопията бяха прозрачнобледи и наподобяваха души на удавници.

Маша поиска да види мустакатия. Каза си, че небесното зрение е напълно в състояние да прониква през тавана и стените, и вдигна поглед.

Така беше.

Момичето с червената рокля (сега вдигната чак до плещите) и мустакатият (без гащи, но все още по сако, изпод което се подаваше вратовръзката, непристойно подскачаща при всеки тласък на бедрата) се намираха точно над главата й. На врата на мъжа висеше огромна испанска яка със заседнало в нея восъчно копие на скиора, което като махало се вдигаше и падаше в такт с процеса.