Виктор Пелевин - Ананасов компот за прекрасната дама (Войн@ и Мiр)

После мустакатият наби спирачки, надвеси се над опашната кост на приятелката си и започна да прави нещо неразбираемо.

— Край — каза ангелът, — изтърва щастието си…

Маша сведе поглед и разбра какво е натъжило събеседника й: на мястото на блещукащия розов коридор се беше появил кръг, тъмнокафяв на цвят, за който от пръв поглед ставаше ясно, че изобщо наникъде не води.

А после, преди даже да е проумяла защо го прави, тя се вгледа в дъното на бутилката от шампанско — сякаш за да види отражението си.

Не видя себе си.

Затова пък видя скрилия се в нишата ангел.

Той рязко се дръпна встрани в опит да се измъкне от лъча на вниманието й, но вече беше късно — погледът на Маша го беше приковал на мястото му.

— Това ти ли си?

Ангелът все още се дърпаше, но тя разбра, че спътникът й вече не може да се измъкне — отразен, той беше изгубил магическата си сила, както бе станало преди с надписа на кибритената кутия. След като го беше хванала в лъча на вниманието си, Маша го държеше пред себе си здраво, сякаш с магнит.

— Това ти ли си? — повтори тя.

— Да — отвърна ангелът.

— А защо досега не съм те виждала? Такъв?

— Защото — каза той — такъв можеш да ме видиш само с помощта на собственото ми зрение.

Макар че ангелът вече не можеше по никакъв начин да се изплъзне от погледа й, изведнъж околният свят стана неочаквано непостоянен. Колкото повече Маша гледаше ангела, толкова повече избледняваше хотелската стая и скоро пред очите й остана само плуващата в синия мрак крилата фигура.

Младото лице на ангела спокойно можеше да бъде и мъжко, и женско. Златните коси на главата му бяха прибрани в някакво подобие на полумесец и в единия му край нещо блестеше в преливащи цветове — това вероятно можеше да се нарече и рога, ако тази дума беше уместна по отношение на един ангел. Неземният оттенък на кожата му показваше, че той е свикнал да гледа слънцето от пространства, съвсем различни от тези на хората. Четирите му ръце, чиито пръсти от време на време застиваха в непостижими мудри, се движеха с такава лекота, че приличаха на криле.

Впрочем ангелът имаше и криле. И освен това, колкото и странно да беше, имаше опашка с някакво искрящо украшение на края — но общочовешкият опит подсказваше на Маша, че след „Аватар“ това вече не е чак толкова позорно.

— Кой си ти? — попита тя.

— Барклай, Бог руски, зима зла 75 75 Цитат от черновата на „Евгений Онегин“ от Александър Пушкин. — Бел.прев. — отвърна ангелът и се изкиска.

— Не се прави на идиот — каза Маша. — Кой си ти?

Ангелът отвърна лик от нея и тя се ядоса.

— Ако не ми отговориш — закани се момичето, — ще те запечатам в бутилка от шампанско и ще те хвърля в празното пространство. Там никой никога няма да те намери.

Докато казваше това, Маша не беше докрай убедена, че ще може да изпълни заплахата си, но ако се съдеше по реакцията на ангела, тази възможност беше съвсем реална.

— Добре — съгласи се спътникът й, — ще ти отговоря. Но това, което ще кажа, може да не ти хареса.

— Кой си ти? — попита за трети път Маша.

— Аз наистина съм ангел на новия живот — каза той. — Във всеки случай, в сегашния момент. Но имам и други занимания и функции, които са значително по-важни.

— Всъщност ти можеш да минеш и за дявол — заяви Маша. — Особено с тези рога и опашка.

— Жалки човешки клишета. Всичко в облика ми има значение и смисъл.

— И какъв е смисълът например от рогата ти?

— Това не са рога. Това е точно органът, с който те създадох.

— А за какво са ти криле?

— С тях направлявам пространството и времето — каза ангелът. — Освен това с тяхна помощ те карам да мислиш, но в действителност това е едно и също.

— А опашка с помпон? — попита Маша. — И няма нужда да го криеш, виждам го.

— Това не е помпон — отговори ангелът, — а свещено небесно око.

— На теб май всичко ти е небесно и свещено — усъмни се тя, — и зрението, и рогата, и даже опашката.

— Небесно в смисъл, че е противоположно на земното — обясни той. — Земните същества не притежават нищо подобно.

— Значи — продължи Маша — искаш да кажеш, че си ме създал с рогата си?

— Точно така.

— И как си го направил?

— Боя се, че слабият ти ум няма да е в състояние да го разбере — каза ангелът и изведнъж се разсмя с цяло гърло, сякаш току-що беше пуснал невероятно смешна шега. Смя се много дълго и момичето уплашено видя, че смехът го е преобразил.

Той вече не изглеждаше млад и крехък.

Сега лицето на ангела беше обгорено от звезден пламък, с мощни надвеждни дъги, които преминаваха в два рога, стърчащи на голямо разстояние един от друг, като на единия искреше наниз от скъпоценни мъниста със ситни знаци от неизвестна азбука. Четирите мускулести ръце стискаха непознати атрибути на могъществото му, които приличаха или на погребални знаци на фараон, или на източни оръжия. Зад гърба му потрепваха шест крила — единият чифт беше извит нагоре, другият надолу, а двете средни крила бяха широко и зловещо разперени встрани. На върха на опашката му сияеше неземно око, което гледаше в Маша.