Виктор Пелевин - Пазителят

Единният култ има сложна теология, но същността му най-добре изразява фразата, която съм запомнил още от невръстна възраст от една детска книжка:

Някой, обръщайки се към Бога, ще каже „Йехова“, друг — „Аллах“, трети — „Иисус“, четвърти — „Кришна“, пети — „Брахма“, шести — „Атман“, седми — „Върховно същество“, осми — „Франц-Антон“ Но Бог ще чуе само „ей-ей“ — и то ако много ти провърви…

Разбира се, в книжката се шмекеруваше — числото „осем“ в Единния култ се смята за щастливо и сакрално. Главен символ на Култа стана т.нар. павловски (бившият малтийски) осмоъгълен кръст — обединяващ в раздвоените си лъчи християнското пресичане на божественото и земното с благородния осмократен път на последователите на принц Сидхарта 18 18 Сидхарта Гаутама Буда (563-483 г.пр.Хр.) е индийски духовен учител, поставил началото на будизма. .

А за мен най-спорният елемент на новата религия е метафизичното положение за божествеността на Франц-Антон, единия от Тримата Възвишени. И трябваше да го разбирам не алегорично, а буквално: Франц-Антон е преодолял физическото и е станал поток от благодат, изливащ се към Идилиум (и същевременно в самия Идилиум). От гледна точка на високата догматика ние всички сме просто мисли, случайно появяващи се в главата му.

— Господ Франц-Антон вече не управлява сам Флуида — уверено отговарях по време на уроците. — Той се е оттеглил към абсолютното спокойствие, равновесие и ненамеса. Той позволява на нещата да се променят в съответствие със собствения им път…

Несъмнено малцина са вярващите в това: трудно е да обосновеш трансформацията на физическо тяло в благодат по друг начин, освен разчитайки на същата тази благодат, получена при подобна трансформация. А Павел Велики и Бенджамин Певеца по някаква причина нямаха божествен статус (но някои от теолозите твърдяха, че с гласа на Бенджамин пее не друг, а самият Господ Франц-Антон). Павел обаче бе просто първият Пазител.

Но за прекалено смели разсъждения по темата можеше да си издействаш добра порция удари с пръчка, а и не само ако си дете: определеният от Павел ред свято се спазваше. Павел също така беше на мнение, че теолозите и философите следва всяка седмица да бъдат бити с пръчки, за да се върнат към фундаменталната дихотомия „материя-ум“, която те, пренебрегвайки личната си духовна практика, имат склонност да забравят в своите емпиреи 19 19 Висини (гр. empyros „обхванат от пламък“) — най-високата част на небето. .

Мислех си впрочем, тресейки се в тъмнината по дупките на пътя, че прекалено дългото покаяние за дребните несъответствия на Идилиум е неуместно от моя страна — та нали не съм го създал аз, а Тримата Възвишени. Аз просто съм израснал тук. И все пак не е зле леко да се престараеш. А приключвайки с покаянието за Идилиум, мога да се захвана с покаянието за своя род и лично за себе си.

Това няма да е трудно.

Има хора, оставили доста голямо потомство. Сред редиците им е и нашият родоначалник, носещ обикновената руска фамилия Киж (това е било преди времето на Антонио III, когато се разпространи модата за имена, преиначени по френски, италиански или античен маниер).

Киж, прочут със своето разпътство (с „велик разврат“, както удачно се бе изразил някой от преводачите на Светоний 20 20 Гай Светоний Транквил — древноримски историк. ), бил сред съмишлениците на Павел Велики и му оказал навремето неоценима услуга. Той взел от съдбата наградата си в натура, тъй като произхождал от гвардейските офицери и в живота ценил най-вече неговата влажна коренна същност. В края на краищата той извършил някакво пазено в дълбока тайна престъпление — за което ние, потомците, и до ден-днешен плащаме.

Киж имал над петстотин любовници. Същото се говореше впрочем и за Павел, но докато Павел обичайно го оприличаваха на Кришна, нежно свирещ на флейта за пастирките, то Киж — на буйстващ луд, предизвикващ скандали в публичен дом; тук се спотайваше необяснима несправедливост, заради която нашият род, бидейки сред най-знатните в Идилиум, се смяташе едновременно с това някак си за непристоен.

Всички Де Киже са приковани от съдбата към мястото на раждането си — където сякаш изкупват неясната вина на прародителя. Много от старшите бюрократи, служещи в канцелариите на Идилиум, и всички без изключение Пазители произхождат именно от нашия род (имаше шега, че към него също принадлежат и Ангелите на Елементите — това, разбира се, е глупост, но дава представа за нашата вездесъщност).