Виктор Пелевин - Пазителят

Животът му тежи на съвестта ми. Никога няма да забравя очите на нещастния човек. Той беше жесток убиец — но заслужаваше да загине от удар на шпага. Впрочем, формално погледнато, той от такъв и издъхна.

Казват, че когато човек загива, обзет от жажда за мъст, то духът му наистина може да навлече сериозни неприятности. Но най-важното е, че Франц-Антон е жив. И сега смята себе си за герой дуелист. Както обича самият той да повтаря — monsieurs, chute!

Разбирам кралете, забраняващи двубоите, заплашвайки участниците с тежки наказания. Наистина понякога е жалко, че не сме в Русия. Трябва бой с пръчки, само бой.

Великото дело е пред завършване. Не мога да повярвам колко много е направено — понякога се събуждам и мисля, че всичко това е било сън. Но достатъчно е да прекарам един-два часа в лабораторията и се възвръща убедеността ми в успеха.

От брат Франц-Антон пристигна новата Шапка на могъществото, скрита в обикновена черна триъгълна шапка. Отворената метална конструкция е по-удобна и по-лека, но тази става за носене, без да събужда излишно любопитство. Връзката с медиумите е стабилна и не зависи от огромното разстояние помежду ни.

Флуидът дава несъмнена власт над неодушевената материя — и тази власт е такава, че е твърде голяма дори за император. Но по какъв начин да вложим душа в това вещество? Как и с какво ще съживим новия свят?

Трябват всекидневни опити; не бива да се губи и минута за безполезни почивки — по-добре да те нарекат налудничав затворник, отколкото да изпуснеш великата цел.

Брат Бенджамин съобщава, че илюминатите под негово ръководство подготвят грандиозен метеж в Париж. Той пише:

„Това ще бъде не обикновен бунт на всякаква сган, а първа по рода си революция, неукротим вихър от цветове и багри, нещо като огромен оцветен с кръв карнавал, към който незабавно ще се присъединят всички празни умове, смятащи се за свободни поради покварата си.

Решението е много жестоко, но разумно: тези, които знаят тайната, но не ни последват, ще трябва да умрат. Брат Луи, който не прие нашия план, за съжаление, също. Това ще ни позволи бързо и без спънки да довършим започнатото и да прикрием следите.“

Не се съмнявам, че замисленият метеж ще успее. Подготовката ще трае няколко години; на първо време брат Бенджамин ще ръководи всичко лично, пресичайки всяко несъгласие със застрашителни демонстрации на Флуида.

Надявам се, че ще получим прошка от Висшето същество, защото великите дела изискват големи жертви.

Уви, не сме били смирени като гълъби.

Ще можем ли да постигнем мъдростта на Змея?

Следите от моите занимания в лабораторията са заличени; петербургският заговор, в който любезно ми помогна английският пратеник, е готов. Никой не смее да противоречи на Великия магистър за неговите малки чудатости. Киж знае какво му предстои, но напълно ми вярва. Думата на императора все още се зачита.

Всичко, което ми е необходимо — таблиците с модусите на Флуида и няколко ръкописа, — се събра в малко походно сандъче. Останалото ще приготвим на място.

В една от стаите на Михайловския замък 13 13 Построен за император Павел I. В този замък императорът е убит на 12 март 1801 г. от Флуида изградих подобие на врата, позволяваща да преминавам в моята отдалечена лаборатория в Идилиум. Стаите в замъка и лабораторията са абсолютно еднакви по форма; сядайки върху стол на едното място, мога да стана от същия стол на другото. Благодарение на това моите опити продължават без прекъсване. Никой не може да ме последва. Щом затварям невидимия проход, той веднага изчезва.

Какво ли ще помислят за тази стая, когато я видят? Сигурно ще я сметнат за място за тайни срещи — или за камера за изтезания (хвърлих на пода щипци за захар и камшик, за да дам храна на любознателните умове). Толкова странно е да се види празен приютът на моите безсънни нощи… Оказва се, че тук има много повече пространство, отколкото си мислех.

Киж трети ден спи на походно легло в моята спалня. Вратите са отключени, стражата разпусната. Киж казва, че изобщо не изпитва страх — но причината най-вероятно е в опиумната тинктура, към която е доста пристрастен. Ще изпълня даденото му обещание.

Нека пияните заговорници се забавляват от мисълта, че са убили магистъра на Малтийския орден. Ако имах желание, бих могъл да ги намушкам на обикновена клечка за зъби, преди те да успеят да се изплашат, но не ме блазни мисълта да впечатля няколко миришещи на лук офицери, които дори не спазват своята военна клетва. Нека ги съди Върховното същество.