Виктор Пелевин - Пазителят

А ако и това не е достатъчно, за да скрием Тайната, то има един точен и сигурен начин; избива ме на смях, като се сетя за него: вече приехме в редиците си Калиостро и за много кратко време той със своите тестикули ще вдигне толкова много празен шум, че истината ще забравят дори и тези, на които по случайност е станала известна.

Съвременните учени приветстват отричането на възможността духът да въздейства на материята — това някак си като че ли ги освобождава от юрисдикцията на Римския папа.

Днес на събранието на ложата един от онези умници сред братята подметна на Франц-Антон, че чрез методите на науката може да се наблюдава само как един материален обект оказва влияние върху друг — всичко останало е просто подвластно на вярата. А Франц-Антон доста развесели публиката, задавайки следния въпрос:

— У вас, приятелю мой, появяват ли се желания да пийнете вино или да погледнете през прозореца?

— Да — отговори ученият. — Случва се.

— И вашата ръка се протяга към бутилката или към райбера, нали?

— Точно така — последва отговор. — И предусещам какво ще ми кажете по-нататък, многоуважаеми братко, обаче това е само въздействие на чисто материални фактори, като жажда и застоял въздух, върху мускулите на тялото ми.

— Тогава — каза Франц-Антон — разгледайте следния казус: някакъв си Карл V решава, че честта му е накърнена, и на следващия ден стохилядна армия с оръдия, тежащи няколко хиляди фунта 8 8 Един фунт е приблизително 0,5 кг. , преминава границата. При това конете, влачещи оръдията, обилно наторяват всички пътища наоколо… Нима това не е въздействие на духа върху материята?

Ученият премълча.

— Аз специално говоря за оборски тор — продължи Франц-Антон, — защото съм забелязал, че при спор с жреците на материята по незнайни причини точно тази субстанция влияе върху въображението им по най-убедителния начин…

Когато останахме в кръга на посветените във висшата тайна, Франц-Антон като че ли във връзка с този виц каза няколко думи за природата на Флуида. Записвам ги дума по дума, докато помня.

— Между материята и духа има много ясна и непроходима пропаст, чието съществуване признават мислители от всички векове. Също така определена и неоспорима е връзката между тях. Преди мислих, че Флуидът е точно това, което свързва материята и духа. А сега смятам, че Флуидът е нещото, от което възникват и материята, и духът. Точно по тази причина той може да служи като мост между тях. Да отправяме мисълта си по-нататък няма смисъл — съхранете почтително невежество за всичко останало… Chute, monsieurs, chute 9 9 Падение, господа, падение. …

Не всички илюминати са под наш контрол — има и такива, които се опитват да ни пречат. Колкото и да е невероятно, но те смятат, че това е техен дълг пред Върховното същество (като такова те обикновено подразбират Бафомет 10 10 Херметико-кабалистичен символ, най-известният масонски идол. ). Те направиха опит да убият Франц-Антон: изпратиха при него с тайна цел италианец бретьор, обигран майстор във фехтовката.

Колко лекомислено от страна на Франц-Антон да приеме това предизвикателство! Но бретьорът го нарече ciarlatano 11 11 Шарлатанин (ит.). — рядка италианска ругатня, която, за жалост, Франц-Антон познава. Едва вчера той се подиграваше на Карл V — а днес видя в случилото се point d’honneur 12 12 Въпрос на чест (фр.). . И при това най-разумният от хората, които познавам! Да се препъне по великия път от собствената си измислица…

Впоследствие всичко се разви още по-нелепо. Двубоят беше таен, но аз намерих начин да присъствам. Бретьорът беше настроен много решително — разбрах това, разменяйки с него няколко думи. Лицето на Франц-Антон издаваше ясното му намерение да играе ролята на благороден джентълмен докрай и, най-вероятно, щеше да бъде убит.

Трябваше да направя избор и го сторих: тъкмо почнаха и аз парализирах фехтовача със силата на Флуида — и така сполучливо притиснах мускулите му, че горкият, преди да успее да направи и един удар, падна върху шпагата на Франц-Антон. За щастие, той я държеше под желания ъгъл.

Франц-Антон не забеляза нищо — дуелите за него бяха новост и освен това бе много развълнуван, виждайки кръвта. Но фехтовачът разбра всичко. Когато се наведох над него, той изхриптя:

— Не знам с каква сила ме погубихте, господине, но сега ще се спусна до дъното на ада, за да я обладая. А след това ще се върна и ще отмъстя!