Виктор Пелевин - Пазителят

Ако не друго, това е твой дълг. Надявам се, че искаш да бъдеш щастлив?

Кимнах.

— Тогава ще ти дам още един съвет. Не търси щастието, което се гради на построенията на ума, тъй като мислите ни са несигурни, променливи. „Щастието“ е само химическа награда за амебата за това, че тя се дели. Върви към наградата направо. Следвай естеството на своето тяло. Имаш ли приятелка?

— Сериозна? — притесних се. — Не. Така, понякога…

— Защо да не помислиш върху това? Не бързай да хвърляш света на илюзиите на боклука.

Лесно е да се отгатне, че тези думи на Галилео, който полагаше усилия да ми внуши малко здрав цинизъм, бяха разбрани от мен абсолютно противоположно. Втурнах се точно към това, за което той ме предупреждаваше.

Започнах да търся Жената с голяма буква. Да е не само млада и красива, но и умна и възвишена. Така да се каже идеалната.

Причината беше не само в романтизма, монашеското възпитание и житейската наивност. В реда на моите мисли имаше логика. Ако се замислим, нали точно такива жени възпява цялата — или почти цялата — изливаща се върху нас мелодраматична помия на изкуството?

Ако никъде във Вселената няма подобни жени, то защо човешката култура векове наред насажда този образ с настървена настойчивост?

Бях толкова вдъхновен от тези мисли, че взех анонимно участие в конкурса за есе за наградата „Окам“ 32 32 Уилям от Окам (ок. 1288-1347) е английски францискански монах и философ схоластик, родом от малкото селце Окам. Известен е най-вече с принципа за простотата в науката — „Бръснача на Окам“. , който ежегодно се организира под патронажа на „Жълтия флаг“ („сто хиляди глюка за този, който намери поне една истинска същност на този свят“). Оттеглих се на яхтата и, докато големите със своя татуиран господар караха яхтата напред-назад покрай брега, изписах цели сто страници с размисли за това, че Любовта е точно такава същност.

Струваше ми се, че мислите ми са убедителни, аргументите неоспорими, а стилът — безупречен. Но моята работа не стигна дори до фазата на публичното обсъждане, където се излагат особено упоритите идиоти: получих утешителната награда от един глюк и бележката на шикалкавещия рецензент, където беше казано, че любовта не може да бъде истинска същност, защото не съществува независимо от съзнанието, което я поражда, а всички феномени на съзнанието… и така нататък, опознатите цитати от класици.

Споменаваше се дори някакъв втори бръснач на Окам, „неспособен“, както беше казано, „да дойде на помощ на автора, въпреки остроумното премълчаване за него — и привидното сходство на формулировките“.

Бюрократите, разбира се, знаят по-добре.

Скоро след това ми попадна под ръка книгата на маркиз Де Ломонозо „Математиката и любовта“ (подозирам, че я подхвърли Галилео). Това беше по-скоро художествено съчинение, отколкото научен трактат. Маркизът имал същия проблем — търсил идеалната спътница.

Той стигнал до заключението, че в тесния смисъл проблемът няма решение — но се случват, както той се изразява, „страстни сближавания“. Неговата склонност към математиката му подсказала оригинален подход към решаването на задачата.

Той представил идеалната жена чрез ред на Фурие (математик от древността, известен с големия брой любовници — според един исторически анекдот те дори са чакали на опашка пред вратата му, откъдето се и появил този израз).

Като резултат маркиз Де Ломонозо си намерил три приятелки.

Първата — невероятно умна, проницателна, зла и с остър език, превъзходен събеседник — но грозна.

Втората била много добър човек. Пишела прекрасни писма — кратки, забавни и трогателни, всяко от които стопля душата. Тя също била некрасива и в допълнение неособено умна.

А третата девойка работила в кухнята на неговата вила и била безкрайно хубаво младо създание. Тя не само не знаела да пише — по принцип тя не можела дори да говори, защото се изразявала на южния диалект и едва я разбирали само големите и прислужничките. В нейния случай за ума и добротата няма какво да се каже — съизмерими са, може би, с тези на гущера или водното конче. Но тя била безумно красива и млада.

Де Ломонозо организирал живота си по следния начин: всеки ден пиел чай с първата девойка, в минути на самота разменял бележки с втората, а през нощта прегръщал третата.

Обаче в ума си ги обединявал в едно-единствено съвършено същество, което притежавало ума на първата, добротата на втората и красотата на третата. Разговаряйки с първата, той притварял очи и си представял, че е с третата, а прегръщайки през нощта третата, се сещал за трогателното писмо от втората и така нататък.