Чак Паланик - Невидими изчадия

След фиата наехме голям „Севил“ кабриолет. Помежду си се наричахме хлапетата Зин.

Аз бях Комп Зин 29 29 Компазин — болкоуспокояващо лекарство. — Б.пр. .

Денвър беше Тор Зин 30 30 Торазин — лекарство за лечение на психични увреждания. — Б.пр. .

Бранди — Стела Зин 31 31 Стела Зин, или по-точно Зайн — певица, известна с предизвикателното си поведение и песни, лидер на групата „Пейгън Холидей“. — Б.пр. .

Точно в Сан Франциско започнах да подлагам Денвър на тайната терапия с хормони, за да го унищожа.

Детективската кариера на Манъс започна да запада — нормата му за арести падна до един дневно, после до един месечно, после до нула и пак нула. Проблемът беше в слънцето, в тена и във факта, че той остаряваше и беше известна примамка. Никой от по-възрастните мъже, които вече беше арестувал, не припарваше до него. По-младите просто го смятаха за стар.

И затова Манъс стана дързък. Банските му ставаха все по-малки и по-малки, което също не изглеждаше добре. Натискаха да го сменят с нов модел. Сега му се налагаше той да заговаря мъжете. Да говори. Да бъде забавен. Да работи сериозно върху запознанствата с мъже. Да си изгради личност — и все пак младежите — единствените, които не побягваха още щом го видят, продължаваха да отказват, когато им предлагаше да се поразходят сред дърветата и да свърнат в храсталака.

Дори и най-загорелите младежи, чиито очи шареха по всички останали, казваха: „Ъъ, не, благодаря“.

Или:

— В момента искам да остана насаме със себе си.

Или още по-зле:

— Раз карай се, дъртако, че ще извикам ченгетата.

След Сан Франциско, Сан Хосе и Сакраменто заминахме за Рино и Бранди превърна Денвър Омлет в Чейс Манхатън. Обикаляхме на зигзаг навсякъде, където според мен можехме да намерим дрога. Парите на Еви можеха да почакат.

Минете към Лас Вегас — Бранди превръща Чейс Манхатън в Еберхард Фабер. Разкарваме колата из търбуха на Лас Вегас. Целият този гърчещ се в спазми неон, червените бягащи светлинки в едната посока и белите в другата. Лас Вегас изглежда така, както си представяте, че изглежда раят нощем. Изобщо не вдигаме гюрука на колата — от две седмици я караме и нито веднъж не сме сложили гюрука.

Обикаляхме из търбуха на Лас Вегас — Бранди седеше отзад, наместила задник върху капака на багажника, облечена в тясна рокля металик без презрамки, розова като горящия център на светофар, с накичен с бижута корсет и подвижна дълга пелерина от копринена тафта с буфан ръкави.

Беше толкова хубава, че Лас Вегас с целия си ослепителен блясък беше само още един моден аксесоар, марка „Бранди Александър“.

Бранди вдига ръце, облечени в дълги розови оперни ръкавици, и надава вой. В момента изглежда и се чувства толкова добре. А подвижната дълга пелерина от копринена тафта с буфан ръкави се откача.

И отплува сред трафика на Лас Вегас.

— Завий по пресечката — пищи Бранди. — Сутринта трябва да върнем пелерината в „Бълокс“!

След като детективската кариера на Манъс започна да запада, се захванахме да тренираме във фитнес залата всеки ден, понякога по два пъти дневно. Аеробика, солариум, хранителен режим — цялата поредица от мъките на Исус на кръста. Той беше културист — ако това означава да пиеш шейховете си, заместващи храната, направо от миксера по шест пъти на ден над мивката. После започна да си поръчва по пощата бански костюми, каквито не можеха да се купят в страната — малки кесийки от микрофибър, нанизани на връв, които нахлузваше веднага щом се приберем вкъщи от фитнес залата, и почваше да върви подире ми и да ме пита дали според мен задникът му изглежда твърде плосък.

Ако бях гей, според мен трябва ли да си подстригва космите отдолу? Ако съм гей, дали ще реша, че изглежда твърде отчаян? Твърде надменен? Достатъчно голям ли е гръдният му кош? Може би твърде голям?

— Просто би ми било много гадно, ако мъжете ме мислят за голяма тъпа крава! — казваше Манъс.

Дали не изглежда, нали разбирам, твърде гей? Гейовете искали само нефеминизирани мъже.

— Не искам пичовете да виждат в мен само огромно пасивно дупе — казваше Манъс. — Не е като да вдигам краката и да се оставям всеки да ми го начука.

Манъс оставяше пръстени от избръснати косми и остатъци от бронзант в банята и очакваше аз да ги чистя.

Неизменно присъстваше подмолната идея да се върне на работа там, където по тебе стрелят — престъпници, които нямат какво да губят, ако те убият.