Чак Паланик - Невидими изчадия

Разбира се, Манъс навремето беше детектив от нравствената полиция, ако според вас да си развяваш задника из храсталаците в парка „Вашингтон“, облечен в бански „Спидо“, един номер по-малък, с надеждата някой загорял за секс самотник да си извади хуя — е, ако на това му викат детективска работа, то, много ясно, Манъс беше детектив.

Защото красотата е власт по същия начин, по който и парите са власт по същия начин, по който зареденото оръжие е власт. А хубавият Манъс с квадратната челюст и очертаните скули е като слязъл от нацистки агитационен плакат.

Докато Манъс все още се бореше с престъпността, една сутрин го заварих да маха кората от филия хляб. Хлябът без кора ми припомни за времето, когато бях дете. Беше много мило — но аз си мислех, че се готви да ми пече филийка. После Манъс се изправя пред огледалото в апартамента, в който живеехме заедно, по бял прилепнал бански и ме попита щеше ли да ми се иска да го чукам в задника, ако бях гей? После се преоблече в червен бански и пак ме попита. Нали разбирам, попита ме, да му натъпча здраво кафявия салон? Да изора задния двор? Не е от сутрините, които бих искала да си имам заснети на видео.

— Пакетът ми трябва да изглежда голям — обясни ми той, — но задникът ми да е момчешки. — Взема филията хляб и я пъхва между себе си и чатала на банския.

— Не се безпокой, така манекените на бельо постигат по-добър вид — каза той. — По този начин получаваш гладка, прилична издутина. — Той зае странична поза пред огледалото и попита: — Според теб трябва ли ми още една филия?

Детективската му работа означаваше, когато времето е хубаво, да кръстосва насам-натам по сандали и червения бански, дето му носи късмет, а двама цивилни в паркирана наблизо кола да чакат някой да захапе въдицата. Това се случваше по-често, отколкото си представяте. Манъс беше еднолична кампания за прочистване на парка „Вашингтон“. Никога не е имал такъв успех като редови полицай, а и така никой не стреляше по него.

Всичко това беше много Бонд, Джеймс Бонд. Много плащ и шпага. Много шпионин срещу шпионина. Плюс това добиваше страхотен тен. Плюс това данъчните му признаваха за разход таксата във фитнес залата и покупките на нови бански.

Минете към посредника в Санта Барбара, който пак и пак стискаше ръката ми и произнасяше името ми, Дейзи Сейнт Пейшънс — както когато искате да направите добро впечатление — но без да ме поглежда под воалите ми. Гледа Бранди и Денвър.

Просто съм очарована.

Къщата е тъкмо такава, каквато очаквате, като я гледате отвън. В трапезарията има голяма изподраскана дървена маса в мисионерски стил под полилей от ковано желязо, на който можеш да се люлееш. Масата е застлана с извезан със сребро испански шал с ресни.

Ние представляваме популярна личност от телевизията, която желае да остане анонимна, обяснява Денвър на посредника. Ние сме екип, търсещ вила за тази безименна знаменитост. Госпожица Александър е експерт по токсичността на продуктите, нали разбирате — смъртоносните изпарения и секреции, отделяни от къщите.

— Новите килими — казва Денвър — отделят отровен формалдехид до две години след като ги застелят.

— Това чувство ми е познато — казва Бранди.

Когато чаталът на Манъс не водеше мъже към тяхната гибел, той, облечен в костюм с жилетка, заставаше на свидетелското място в съда и обясняваше как подсъдимият се е приближил до него по зловещ, отявлено мастурбаторски начин и му е поискал цигара.

— Все едно, като ме погледне човек, ще му заприличам на пушач — казваше Манъс.

Не се знаеше срещу кой порок има повече възражения.

След Санта Барбара заминахме за Сан Франциско и продадохме фиата. Аз през цялото време пиша върху салфетки „Може би сестра ти е в следващия град. Тя може да е навсякъде“.

В хасиендата в Санта Барбара двете с Бранди намерихме „Бензедрин“, „Декседрин“, стари хапове „Куалуд“ и „Сома“ и капсули „Диалос“, които се оказаха за омекване на изпражненията. И крем „Солакин форте“, който се оказа избелващ.

В Сан Франциско продадохме фиата и известно количество дрога и си купихме голям червен „Справочник на лекаря“, за да не крадем безполезни хапчета за омекване на изпражненията и избелващи кремове. В Сан Франциско старците навсякъде продават огромни богаташки къщи, тъпкани с лекарства и хормони. Намерихме „Демерол“ и „Дарвоцет“. Не ситните-дребни дарвоцветчета N-50. Бранди се чувстваше красива, докато аз се опитвах да я натъпча със свръхдоза яки стомилиграмови хапове „Дарвоцет“.