Чак Паланик - Невидими изчадия

По една от нас седи от всяка страна на всички мивки във всички огледала. Тук има толкова много Бранди Александър, че не можеш, да ги преброиш, и всички те са ми шефки. Всички те отварят белите си чантички от телешка кожа и стотици едри, обсипани с пръстени брандиалександърски длани изваждат оттам нови броеве на „Лекарски справочник“ с червени корици, дебели като библии.

Всичките нейни очи, гримирани със сенки в цвят „Горяща боровинка“, вперват погледи в мен от всички посоки.

— Знаеш упражнението — командват всичките й стотици графитени усти. Огромните длани започват да отварят чекмеджета и шкафчета. — Запомни кое откъде си извадила и го върни точно на мястото му — нареждат устите. — Първо хапчетата, после гримовете. Почвай да ровиш.

Изваждам първото шишенце. Оказва се валиум. Вдигам шишенцето така, че всичките сто Брандита да прочетат етикета.

— Вземи колкото можем да измъкнем — казва Бранди — и минавай към следващото шишенце.

Изтръсквам няколко сини хапченца в джоба на чантата си при другия валиум. После докопвам шишенце с „Дарвон“.

— Миличка, тия ти се топят в устата — всички Брандита се вторачват в шишенцето. — Ще ни хванат ли, ако си вземем повечко?

Срокът на годност, посочен на етикета, изтича само след месец, а опаковката е почти пълна. Решавам, че можем да вземем половината.

— Дай! — към мен отвсякъде се протягат едри, обсипани с пръстени длани. — Дай малко на Бранди. Принцесата отново има болки в основата на гръбнака.

Изтръсквам десет капсули и сто ръце слагат хиляди успокоителни върху червените килимени езици на графитените уста. Самоубийствена доза „Дарвон“ се плъзга в тъмната вътрешност на континентите, съставящи света на Бранди Александър.

Другото шишенце е пълно с малките пурпурни овали на „Премарин“ в разфасовка от 2.5 милиграма.

„Премарин“ означава „урина от бременна кобила“. Означава хиляди нещастни кобили в Северна Дакота и Централна Канада, натикани в тесни тъмни обори, със забит в тях катетър, за да бъде уловена и последната капка урина, и извеждани навън само за да бъдат пак наебани. Смешното е, че това е добро описание на всеки по-продължителен престой в болница, но го казвам само въз основа на личния си опит.

— Не ме гледай така — скастря ме Бранди. — И да не гълтам тези хапчета, кончетата няма да възкръснат.

В следващото шишенце има кръгли, прасковени на цвят хапчета с резка по средата — „Алдактон“, сто милиграма. Нашата стопанка сигурно е пристрастена към женските хормони.

Болкоуспокояващите и естрогенът са горе-долу единствените групи храни, които Бранди приема. „Дай, дай, дай“ — нарежда тя. Закусва с малки розови хапченца „Естинил“. Лапва и няколко тюркоазени таблетки „Естрейс“. Маже ръцете си с вагинален „Премарин“ като с крем и казва:

— Госпожице Кей? Сладка моя, май нещо никаква ме няма. Може ли ти да се пробваш да довършиш работата, а аз да полегна?

Заедно със стотиците мои клонинги в розовите огледала в банята преглеждам гримовете, докато принцесата придремва върху яркорозовото великолепие под стария балдахин в господарската спалня. Намирам „Дарвоцет“, „Перкодан“ и „Компазин“, „Нембутал“ и „Перкоцет“. Орални естрогени. Антиандрогени. Прогестон. Естрогенови пластири. Не намирам нито един от цветовете на Бранди. Няма руж „Брикова роза“. Няма сенки за очи „Горяща боровинка“. Намирам вибратор с набъбнали, протекли изтощени батерии.

Досещам се, че собственичката е старица. Пренебрегнатите застаряващи дрогирани старици, които с всяка минута стават все по-стари и по-невидими за света, не бива да носят силен грим. Нито пък да ходят по модни места за развлечение. Нито пък да купонясват като невидели. Дъхът ми лъха на жега и кисело под воалите. Под влажните слоеве коприна, тюл и памучен жоржет, които вдигам за първи път от сутринта. И в огледалата съзирам розовото отражение на остатъците от лицето си.

Огледалце, огледалце от стената, коя е най-прекрасна на земята?

Злата царица била достатъчно глупава, че да играе по правилата на Снежанка. Има една възраст, когато всяка жена трябва да премине към друг вид власт. Парите, например. Или оръжието.

Живея живота, който обичам — казвам си. И обичам живота, който живея.

Казвам си: заслужила съм си го.

Точно това исках.

Преди да срещна Бранди, всичко, което исках, е някой да ме попита какво се е случило с лицето ми.

— Птиците го изкълваха — исках да отговоря.