Уильям Берроуз - Голият обяд

— И какъв извод направи от това?

— Извод. Абсолютно никакъв. Просто констатация. Така, между другото.

Обядваме в кабинета на Бенуей, обаждат му се по телефона.

— Какво е това?… Чудовищно! Фантастично!… Продължавай и стой там — затваря телефона.

— Готов съм да приема незабавно назначение в Ислям Инкорпореитед. Изглежда електронният мозък е пощурял от играта на шах в шест измерения с Техническия и е пуснал всички обитатели на РЦ. Остава ни само да се оттеглим на покрива. Започва операция „Хеликоптер“.

От покрива на РЦ пред нас се разкриват сцени на несравним ужас. ННУ-ти стоят край или пред масите в кафенетата, от брадите им висят дълги проточени лиги, стомасите им шумно къркорят, други еякулират, щом зърнат жена. Латахи имитират минувачите с маймунска безсрамност. Дрогите са оплячкосали аптеките и се целят на всеки ъгъл… Кататоници украсяват парковете… Афектирани шизофреници търчат по улиците с разкъсващи, нечовешки викове. Група ЧР — Частично рехабилитирани — са заобиколили няколко туристи хомосексуалисти и се усмихват ужасяващо и многозначително, като показват нордическите си черепи.

— Какво искате? — зъби се един от педалите.

— Искаме да ви разберем .

Отделение виещи симопати се люлеят по полилеи, балкони и дървета и серат и пикаят върху минувачите. (Симопат — медицинското наименование на това заболяване ми се изплъзва — е гражданин, убеден, че е маймуна. Болест, характерна за армията, уволнението я лекува.) Хора, изпаднали в амок, вървят и режат глави, лицата им, сладникави и заспали, изкривени от замечтани полуусмивки… Граждани с начален Банг-ютот стискат пенисите си и викат на туристите за помощ… Безчинстващи араби вият и охкат, кастрират, кормят и хвърлят запалителни бомби… Танцуващи момченца правят стриптийз с вътрешностите си, жени пъхат отрязани гениталии в путките си, трият ги, удрят ги и ги хвърлят по мъжете, които си изберат… Религиозни фанатици заливат от хеликоптера със словоизлияния тълпите и ги обсипват с каменни плочи, върху които са изчукани безсмислени послания… Хора-леопарди разкъсват гражданите на парчета с железните си нокти, кашлят и ръмжат… Канибалското общество Куакиутъл започва отхапване на носове и уши…

Копрофаг иска чиния, изсира се в нея, изяжда лайното, като възклицава:

— Мням, мням, това хранително вещество си е мое.

Батальон подивели от скука грубияни кръстосва улиците и хотелските фоайета в търсене на жертви. Интелектуалец авангардист — „Разбира се, единствените писания, които заслужават внимание, могат да бъдат открити в научните съобщения и списания“ — инжектирал е на някого булбокапнин и сега се готви да му прочете статия за „употребата на неохемоглобин при контрола на многостранния дегенеративен гранулом“. (Разбира се, съобщенията са безсмислици, които той е скалъпил и напечатал.)

Встъпителните му думи: „Струва ми се, че сте интелигентен човек.“ (Това са злокобни думи, момчето ми… Когато ги чуеш не се чуди дали да си тръгнеш, тръгни си тутакси.)

Английски колониалист, подпомаган от пет момчета полицаи, е задържал един поданик в бар-клуб:

— Питам те, познаваш ли Мозамбик? — и той се впуска в безкрайна сага за боледуването от малария. — А докторът ми казва: „Единственото, което мога да те посъветвам, е да напуснеш този район. Иначе ще те погреба.“ Тоя фелдшер се занимаваше и с погребална дейност. Преценяваше шансовете, така да се каже, и от време на време си намираше работа — така след третото ЛСД, когато те е поопознал, се прехвърля на дизентерията. — Изключително особени изпражнения. Кажи-речи с жълто-бял цвят, като стара сперма, и влакнести.

Изследовател с колониален шлем е повалил един гражданин с тръба и стреличка с кураре. Прилага се изкуствено дишане с крак. (Кураре убива, като парализира белите дробове. Няма друг токсичен ефект, не е, ако трябва да сме прецизни, отрова. Ако се приложи изкуствено дишане, субектът няма да умре. Кураре се преработва с голяма скорост от бъбреците.)

— Това бе годината на чумата по едрия рогат добитък, когато всичко измря, дори хиените. И така, стоя си аз без капчица вазелин по течението на Бабунгъз. Когато ми пуснаха с парашут пратка вазелин, моята благодарност бе неописуема. Впрочем, това е нещо, което не съм казвал на жива душа, но този тип хора, на които можеш да кажеш такова нещо, не се срещат под път и над път — гласът му ехти сред обширно празно хотелско фоайе, стил 1890, червен плюш, изкуствени цветя, позлатени перила и статуи. — Аз бях единственият бял човек, посветен в сатанинското общество Агути, бил съм свидетел и съм участвал в невъобразимите им обреди.