Уильям Берроуз - Голият обяд

— Този скандал в операционната, „тази невъобразима случка“, както го нарече Супер, може да се каже, че беше върхът. Глутницата вълци затвори кръга и бе готова да нападне. Разпъване на кръст, друга дума няма за това. Разбира се, бях направил няколко „dumheiten“ 10тук и там. Кой не е? Веднъж аз и анестезистът изпихме всичкия етер и пациентът се нахвърли отгоре ни и аз бях обвинен, че разреждам кокаина с препарат за почистване на тоалетни. Всъщност го направи Вайълит. Трябваше да я защитя, разбира се…

— И в крайна сметка сме изхвърлени от занаята. Не че Вайълит беше лекар bona fide 11, нито пък Броубек, в това отношение дори имаше съмнение относно моята диплома. Но Вайълит знаеше повече медицина от клиниката „Майо“. Имаше невероятна интуиция и силно чувство за дълг.

— И така, аз останах на сухо и без диплома. Дали да се преориентирам към друг бизнес? Не. Докторството беше в кръвта ми. Успях дори да запазя уменията си, извършвайки евтини аборти в тоалетните на метрото. Паднах дори до там, че като джебчия се блъсках по улиците в бременни жени и ги остъргвах. Определено беше неетично. Тогава срещнах един велик пич, Плацента Джуън, Следродилния Магнат. Бе спечелил името си през войната с търговия на сланки. (Сланките са невръстни телета, влачещи плацентите си и бактерии, по принцип в недобро здравословно състояние. Телетата не могат да бъдат продавани за храна, докато не станат поне на шест седмици. Преди това телето е сланк. Трафикът на сланк подлежи на тежко наказание.) Хуанито контролираше флота търговски корабчета, който беше регистриран под флага на Абисиния, за да избегне досадни ограничения. Назначава ме за корабен доктор на моторен кораб „Филиарисис“, най-мръсния плавателен съд, който някога е кръстосвал моретата. С едната ръка оперирам, а с другата отблъсквам плъховете от пациента, от тавана валят дървеници и скорпиони.

— И така, някой иска хомогенност на този етап. Може, но струва скъпо. Целият този проект ми досади… Ето ни… Уличка „Педалска“.

Бенуей рисува нещо във въздуха с ръка и една врата рязко се отваря. Пристъпваме прага и вратата се затваря. Дълго отделение — бляскава неръждаема стомана, бели теракотени подове, стени от стъклени тухли. Покрай едната стена — наредени легла. Никой не пуши, никой не чете, никой не говори.

— Ела да огледаш отблизо — казва Бенуей. — Никого няма да смутиш.

Приближавам се и заставам пред един мъж, който е седнал на леглото си. Поглеждам човека в очите. Никой, нищо не ми отговаря.

— ННУ — казва Бенуей. — Необратимо неврално увреждане. Свръхосвободен, може да се каже… пречка в занаята.

Махам с ръка пред очите на мъжа.

— Да — казва Бенуей, — те все още имат рефлекси. Виж това.

Бенуей вади блокче шоколад от джоба си, маха обвивката и го пъха под носа на мъжа. Човекът души. Челюстите му започват да се движат. Ръцете му търсят да сграбчат нещо. От устата му се стича слюнка и провисва по брадата на дълги лиги. Стомахът му къркори. Цялото му тяло се гърчи в перисталтични движения. Бенуей отстъпва назад и вдига шоколада. Мъжът пада на колене, вдига нагоре глава и лае. Бенуей хвърля шоколада. Мъжът скача към него, зъбите му чатват, но не успява, търкаля се по пода и хленчи. Пропълзява под леглото, намира шоколада и с две ръце го натъпква в устата си.

— Господи! На тези НУ-та им липсва стил.

Бенуей извиква отговорника, който седи в единия ъгъл на отделението и чете пиесите на сър Дж. М. Бари.

— Изхвърли тези шибани нута от тук. Започваме да се проваляме. Лошо е за туристическия бизнес.

— Какво да ги правя?

— Откъде да знам, да го еба? Аз съм учен. Чист учен. Просто ги изведи оттук. Не искам да ги гледам повече.

— Но какво? Къде?

— По нормалния ред. Звънни на Областния координатор или както там се нарича… всяка седмица ново звание. Съмнявам се, че съществува изобщо.

Доктор Бенуей спира на вратата и поглежда назад към ННУ.

— Нашият провал — казва той. — Нищо.

— Връщат ли се някога?

— Не се връщат, няма да се върнат, щом веднъж си отидат — пее нежно Бенуей. — Сега, това отделение представлява известен инарест.

Пациентите стоят на групи, говорят и плюят по пода. Във въздуха като сива мараня се носи дрога.

— Каква трогателна гледка — казва Бенуей, — виж как тези дроги седят и чакат Човека. Преди шест месеца всички те бяха шизофреници. Някои от тях не бяха напускали леглата си от години. А виж ги сега. През целия си професионален път никога не съм виждал дрогашизофреник, а дрогите са предимно от шизо-физически тип. Ако искаш да излекуваш някого от нещо, открий кой не боледува от това. И така, кой го няма? Дрогите го нямат. А между другото, има една област в Боливия, където няма случаи на психоза. По онези хълмове има само нормални хора. Ще ми се да отида там, преди да се е скапало от образование, реклама, телевизия и автокина. Ще направя изследване точно на метаболизма: диета, употреба на наркотици и алкохол, секс и т.н. Кой го интересува какво мислят? Същите глупости, квито всеки мисли, бих казал.